Определение № 372 от 15.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1271/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 101395 от 17.11.2021 г. на „БПИ" АД-София, /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 100031 на Бургаския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 19.1.2021 г, постановено по ч. т. д. № 7/2021 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение № 260228/20. Х.2020 г. от ОС-Бургас по т. д. № 56/2020 г., спиращо - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - на производството по това дело: „до приключването с влязло в сила решение на спора по т. д. № 60/2020 г. на Окръжен съд - Бургас". Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, ката и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на съдопроизводствените действия". В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, преди. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Опр. № 120/11.VII.2017 г. на П-ро го. по ч. гр. дело №2621/2017 г. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Еврокапитал България" ЕАД-Бургас /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, като в тази връзка се инвокират доводи, че: „Исковете по чл. 694 ТЗ са специални искове за установяване на съществуване или несъществуване на вземания в производството по несъстоятелност и производствата по тях се развиват по общия ред на ГПК. С така формулиран правен въпрос частният касатор е направил опит да въведе съда в заблуждение, без да прави разграничение между производствата по несъстоятелност и производствата по искове за установяване на вземания на кредитори в несъстоятелността". Синдикът на „Еврокапитал - България" ЕАД, както и ответното поп касация /и по исковете/ бургаско „Силва Маре" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, потвърждаващо акт на първостепенния съд по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС, частната касационна жалба на софийското „БПИ" АД, /ЕЖ[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: За да потвърди първоинстанционния, преграждащ по-нататъшния ход на производството по 4-те установителни искове на частния касатор с правно основание по чл. 694, ал. 3 ТЗ съдебен акт от 20.Х.2020 г., Бургаският апелативен съд е приел - с изричното позоваване на постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 378/11.VI.2019 г. на Н-ро т.о. по ч. т. дело № 130/2019 г. - че активно легитимиран да предяви иск по третата алинея на чл. 694 ТЗ е само кредитор, който оспорва съществуването на вземане на друг кредитор против длъжника, но ако предявеното вземане на едно лице не е било прието от синдика, респ. от съда по чл. 613 ТЗ след разглеждането на съответното възражение, както и ако съществуването на това вземане не бъде установено с отделен иск по чл. 694 ТЗ, то предявилото вземане лице няма качеството „кредитор" и затова не може да води иск, с който да оспорва съществуването на вземането на друг кредитор. Оттук произтичал извода, че делото, заведено по иск с правно основание по втората алинея на чл. 694 ТЗ, има преюдициално значение за делото по иска с правна квалификация по трета алинея на същия законов текст. Докато евентуално допускане на оспорване на вземанията на други кредитори от лица, които нямат тяхното качество, би означавало да се създаде хипотетичната възможност лица без законен /правен/ интерес да участват в производството по несъстоятелност, злепоставяйки по този начин интересите на кредиторите с безспорни вземания. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела. В процесния случай не е спорно, че дело, заведено по субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 694, ал. 3 ТЗ има характера на „търговско": вкл. предвид изричното разпореждане на чл. 365, т. 4 in fine ГПК. Конкретно може да се констатира от петитумната част на исковата молба на търговеца настоящ частен касатор, че той претендира несъществуване на четири вземания на бургаския кредитор „Силва Маре" ЕООД към „Еврокапитал - България" ЕАД, включени в списък на приетите вземания на кредиторите на този длъжник, който е бил одобрен с постановеното по реда на чл. 692 ТЗ определение № 93 от 22.1.2020 г. на ОС-Бургас /като съд по чл. 613 ТЗ/ по т. д. № 354/2018 г. Първото от тези вземания е в размер на 16 658. 34 лв., второто е в размер на 2 000 лв., третото - в размер на 7 933.33 лв. и четвъртото - в размер на 6 800 лв., т.е. всяко едно от тях в размер под законоустановения минимум за цена на иска по търговско дело от 20 000 лв. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следвало е въззивният съд, в хода на задължителната си проверка по чл. 285 ГПК, да констатира тази особеност на спрения исков процес: яесъществуването на всяко от 4-те оспорени вземания категорично представлява отделен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ с цена под 20 000 лв. Следователно погрешното посочване в диспозитива на определението му, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, не създава подобно възможност. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение