Решение № 6574 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 361/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Р. Н. и Г. В. Д., чрез адв. Т. Станев от Адвокатска колегия - Силистра, срещу решение № 1242 от 07.11.2025 г. по адм. дело № 316/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЗП-1469/25.09.2025 г. на кмета на община Силистра. Със заповедта по реда на чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - „Газификация на кафе-аперитив „Жени/ 2022“, находящ се в самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта 66425.501.8619.9.2. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК.. Твърди се, че решението не съответства на фактическото и правно положение по случая, т.к. обекта се намира се в жилищна сграда, поради което е приложимо изключението по чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и не се изисква разрешение за строеж за изграждане на газовата инсталация. Излагат се доводи, че определящи са предназначението и характеристиката на сградата, веднъж построена като жилищна, сградата запазва това си предназначение и характеристика, независимо че в етажната собственост едно от помещенията се използва за търговска дейност. Твърди се, че след като сградата е жилищна изключението по чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е приложимо по отношение на нея. Молят да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта. Претендират разноски. Ответникът – кмет на община Силистра не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява, че съгласно §40 от ПЗР на ЗИД на АПК във връзка с чл. 217, ал. 3 от АПК (ДВ бр.63/01.08.2025 г.), няма да участва от името на Върховна касационна прокуратура, тъй като съдебното производство е образувано след 05.08.2025 г. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната заповед № ЗП-1469/25.09.2025 г. на кмета на община Силистра, е наредено на Г. В. Д. и В. Р. Н., в качеството им на възложители на строеж „Газификация на кафе-аперитив “Жени“/2022 г.“, находящ се в самостоятелен обект (СО) с идентификатор 66425.501.8619.9.2, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 66425.501.8619 по кадастрална карта (КК) и кадастрални регистри (КР) на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес [адрес], да премахнат същия като незаконен. Във връзка с изпълнение на правомощията на органа по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, по подадена жалба, на 10.09.2025 г. е извършена проверка на място от комисия длъжностни лица, при която с констативен акт № 33/10.09.2025 г. е установен процесният незаконен строеж „Газификация на кафе-аперитив „Жени“/2022“. Обектът – кафе-аперитив е собственост на Г. Д. и В. Н., възоснова на нотариален акт № 91, том 7, рег. № 2043, дело № 789 от 14.04.2022 г., вписан в Службата по вписвания гр. Силистра. Газовата инсталация е изпълнена в съответствие с разработен инвестиционен проект, изготвен от инженер с пълна проектантска правоспособност с рег. № 05105 в Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и съгласуван и регистриран в Технически надзор - Съоръжения с повишена опасност (СПО) „Б. инженеринг“ ЕООД с рег. № 766. В административната преписка по делото е представен инвестиционния проект на обекта, с документация и сертификати за правоспособност на изготвилите и одобрилите го специалисти. Строежът по §5, т. 38 от ДР на ЗУТ е определен като пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Според констативния акт и процесната заповед, за извършеното строителство не са представени строителни книжа, в т.ч. разрешение за строеж. В регистрите на община Силистра няма данни такива да са издавани. Органът е приел, че строежът е изпълнен без съгласувани и одобрени от главния архитект проекти и издадено разрешение за строеж. Приел, че строежът е в несъответствие с разпоредбите на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 144 от ЗУТ, поради което е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констативният акт, съставен на място съгласно от чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, е съобщен по реда на §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, с писмо получено лично от адресата, видно от известие за доставяне. Собствениците (възложители) на строежа не са подали възражение срещу него. Посоченият строеж е приет за незаконен и на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е издадена процесната заповед за премахването му. Административен съд – Силистра приел заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административно производствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите му се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях по чл. 221, ал. 2, предл. 2 - ро от АПК. Правилно е прието от съда, че актът е издаден от компетентен орган – кметът на община Силистра и в рамките на правомощията му. Според чл. 225а, ал. 1, предл. 1 - во от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В случая процесният строеж е определен със заповедта като пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Видно от представена по делото извадка – с информация от КККР относно самостоятелен обект в сграда (СОС) 66425.501.8619.9.2, област Силистра, община Силистра, гр. Силистра, п.к. 7500, [адрес], е частна собственост на Г. Д. и В. Н., за търговска дейност, бр. нива 1, площ по документ 85.5 кв.м., със съответните идеални части от общите части в сградата - 59,20 кв.м. право на строеж, 26,3 кв.м. право на пристрояване, 9,6 кв.м. от фоайето на блока (жил. сграда). Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, на който се позовават касаторите, не се изисква разрешение за строеж за монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния съд, че по отношение на процесния строеж тази разпоредба не намира приложение, тъй като обектът, в който е монтирана газовата инсталация се използва за кафе (предоставяне на услуги – търговска дейност). Разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ не касае обекти за търговска дейност, за които няма предвидено изключение на изискването за представяне на разрешение за строеж за монтаж на газова инсталация. Цитираната разпоредба визира монтаж на сградни газови инсталации, но в жилищни сгради. Меродавно е ползването на обектите за задоволяване на жилищни нужди, за да е приложим чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Тази разпоредба поставя изисквания и ограничения във връзка с предназначението, за което се ползват обектите в сгради – а именно те да бъдат жилищни, да се ползват за жилищни нужди. Поради това в процесният случай, с оглед ползването на обекта за търговски нужди, няма изключение от изискването за представяне на разрешение за строеж, както е посочено в процесната заповед. Административният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на закона, основание за неговата законосъобразност. В случая не са налице основания за прилагане на хипотезата за търпимост по отношение на процесния строеж. Не се касае за търпим строеж, с оглед периода на изграждането му (инвестиционният проект е от м.03.2023 г.), за който период законодателят не е въвел режим на търпимост и разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са неприложими. Описаният в процесната заповед строеж не попада в хипотезата по чл. 151, ал. 1, т. 10 ЗУТ и съответно за него е необходимо издаване на разрешение за строеж. Строежът - монтаж на газова инсталация в търговски обект, правилно е установен като незаконен и подлежащ на премахване с процесната заповед. Административният орган точно е индивидуализирал разпоредения за премахване обект. Извършването на преценката за законност на един обект изисква яснота на параметрите на установеното строителство, като точното му индивидуализиране е от значение и за разграничаване от другите строежи в имота. Фактическите констатации, направени от административния орган в заповедта правилно са потвърдени с първоинстанционния съдебен акт. В производството по чл. 225а от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, административният орган следва освен липсата на строителни книжа да установи вида, разположението и точните параметри на проверявания обект, които са относими към неговата индивидуализация. Липсата на ясно описание, съответно неправилното или непълно описание, на констатирания незаконен строеж води до невъзможност за определяне обхвата на премахване, което е съществено значение за изпълнението на заповедта. Това препятства и извършването от страна на съда на преценката относно спазването на относимите материалноправни разпоредби. В констативния акт, заповедта и приложените в административната преписка по делото доказателства (включително инвестиционен проект за газовата инсталация) е налице описание и индивидуализация на процесния строеж. Предвид изложеното, изводът за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,