Определение № 167 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2640/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на третото лице – помагач Д. Н. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта относно уважената част от обратния иск по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), предявен срещу него от ответника ЗД „Бул инс“ АД, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът по жалбата ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище. Депозираният от първоначалните ищци отговор на касационната жалба не следва да се обсъжда, доколкото същите не са страни по разглеждания обратен иск. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Във връзка с разглеждания обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) въззивният съд е намерил за неоснователни изтъкнатите в жалбата на третото лице – помагач доводи, като е приел за установено, въз основа на неоспорено заключение на приетата техническа експертиза и събраните писмени доказателства, че съществувалата и станала причина за пътно-транспортното произшествие неизправност на спирачната уредба (включваща и пълна липса на спирачна течност в системата) на управлявания от жалбоподателя автомобил е било възможно да бъде установена от същия още с включването на двигателя и първите метри пробег. Предвид очевидния характер на неизправността жалбоподателят е следвало да не предприема пътуването, при което са пострадали превозваните в същия автомобил пътници, поради което и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) същият следва да заплати на ищеца по обратния иск, под условие, сумите, за които последният е осъден по главните искове. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Поради това очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Първият поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК – дали за основателността на иска по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) е необходимо пълно и главно доказване на знанието на водача за неизправността на управляваното от него МПС – макар и формулиран по два начина, не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото изводите на въззивния съд са основани именно на констатацията за доказаност на това знание у жалбоподателя. Вторият въпрос, предпоставяйки внезапно настъпване на техническата неизправност, не кореспондира на мотивите на въззивния съд, основани на фактическия извод, че неизправността е съществувала и преди жалбоподателят да предприеме пътуването и е било възможно да бъде незабавно установена. Третият въпрос също не съответства на изводите на съда, доколкото същите не са основани на знание за неизправност изобщо, а на знание именно за неизправността, установена като причина за произшествието. И по трите въпроса изложените доводи всъщност се свеждат до оспорване на фактическите изводи на въззивния съд, чиято правилност обаче, като изискваща оценка на доказателствения материал по делото, е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По същите съображения не обосновават допускане на касационно обжалване и процесуалните въпроси относно задълженията на въззивния съд при оценката на доказателствата и установяване на фактите. Предвид отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да обоснове допускане на обжалването и последният въпрос относно доказателствената стойност на актовете на органите на досъдебното производство – както се посочи по-горе, основното доказателствено средство, върху което въззивният съд е основал изводите си за наличието на неизправност и за знанието на жалбоподателя, е неоспореното заключение на техническата експертиза и очевидността на неизправността с оглед вида й. С тези мотиви съдът