Определение № 609 от 05.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 666/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 156 от 04.04.2012 год. по гр.д.№ 223/2012 год. на Пловдивския апелативен съд с която е отменено Решение № 977 от 27.06.2011 год. по гр.д.№ 2453/2010 год. на Пловдивския окръжен съд и е присъдено обезщетение за забава след 02.02.2011 год. и до окончателното плащане. В частта с която П. е потвърдил отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд, въззивното решение е влязло в сила. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ищецът по делото В. И. Л. има качеството на пострадал в резултат на ПТП, настъпило в [населено място] на 04.07.2008 год. Предявените претенции за присъждане на неимуществени вреди за претърпени телесни увреждания са в общ размер 220000 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на деликта. Ответникът [фирма] е противопоставил възражение срещу размера на обезщетението, като се е позовал и на съпричиняване на вредоносния резултат. Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените вреди би следвало да е в размер на 120000 лв., но с оглед съпричиняването на вредоносния резултат с 50%, присъдените суми възлизат общо на 60000 лв. С оглед обстоятелството, че застрахователното дружество е предложило изпълнение в хода на процеса, което не е било прието, поискал е редуциране на периода на задължението за обезщетение за забава. Окръжният съд е счел довода за основателен, поради което е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от датата на деликта и до 02.02.2011 год. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, който е обжалвал размера на обезщетението за неимуществени вреди и периода на обезщетението за забава, съставът на П. е приел, че действително е налице съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен, поради което е присъдил половината от претендираните обезщетения за неимуществени вреди, а за имуществени половината от доказания размер на щетите по мотоциклета. Присъдил е обезщетения за забава. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Тезата на касатора е, че разпоредбата на чл.97 ал.1 предл.2 ГПК е изгубила значението си при действието на Наредба № 3/16.07.2009 год. за условията и реда за изпълнение на платежни операции, на Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари и Закона за ограничаване плащанията в брой, тъй като не може да бъде открита банкова сметка в полза на трето лице, без съгласието на нейния титуляр. Не се съдържа позоваване на конкретни разпоредби, изключващи възможността по чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД. По въпроса за прилагане на чл.97 ал.1 предл.2 ГПК е налице задължителна практика на ВКС, поради което хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е неприложима. С Решение № 28 от 14.03.2009 год- по т.д. № 497/2008 год., състав на ТК на ВКС, І т.о. е приел, че „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това ”. Тезата на [фирма] всъщност е, че е налице обективна невъзможност (нормативна пречка) за депозиране на сумата в банка, без получателят и да има открита от титуляра банкова сметка в нея. Въпросът дали е налице колизия между чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари покрива критериите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационен контрол за произнасяне по него ще следва да бъде допуснат. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа №1/2008 год. на МП, [фирма] ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 300 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.