Определение № 50014 от 06.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2735/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД (н) срещу решение на Варненски апелативен съд в частта с характер на определение, с което е оставена без уважение частна жалба на същия срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК.

Кредиторът „Консорциум Реми Груп“ АД (н) оспорва жалбата. Кредиторът „Импера Трейдинг“ ООД изразява становище за основателност на същата. Останалите страни не изразяват становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Консорциум Реми Груп“ АД (н) иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за установяване на нищожност на договор за продажба на обособена част от масата на несъстоятелността на „Мосстрой-Варна“ АД (н).

Потвърдил е и обжалваното с частна жалба определение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД (н) за изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъдената държавна такса. За да постанови решението си в тази част, съдът е приел, че съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ при отхвърляне на който и да е от исковете по ал. 1, какъвто е и разгледаният в настоящото производство, държавната такса е за сметка на масата на несъстоятелността на длъжника. Извода си е аргументирал с липсата на проведено в разпоредбата разграничение на хипотезите на предявяване на иска от синдика, респ. от кредитор на несъстоятелността, поради което, макар и в настоящия случай искът да е предявен от кредитор, държавната такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите

• прилага ли се специалното правило на чл. 649, ал. 6 ТЗ, когато отхвърленият иск е предявен от кредитор на несъстоятелността, оспорващ извършена от синдика сделка или в тази хипотеза следва да се приложи общото правило на чл. 78 ГПК, и

• формалното конституиране на синдика като съищец пред първата инстанция на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ достатъчно ли е да обоснове събирането на дължимите държавни такси от масата на несъстоятелността при отхвърляне на предявения от кредитора иск.

Вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като последният не е основал крайния си извод за дължимост на таксата за сметка на масата на несъстоятелността върху качеството на синдика като съищец (оттук и до приложението на общото правило по чл. 78, ал. 3 ГПК), напротив – върху липсата в специалната норма на чл. 649, ал. 6 ТЗ на подобно разграничение в зависимост от процесуалното качество на синдика, респ. от качеството на ищеца – кредитор на несъстоятелността или синдик).

Вторият въпрос удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на него не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция в хипотезата, когато синдикът е страна по оспорената сделка (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Предвиждайки събиране на държавната такса за сметка на масата на несъстоятелността във всички случаи на отхвърляне на иск измежду посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ, правилото по чл. 649, ал. 6 ТЗ е пълно, ясно и непротиворечиво, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Липсата на непълнота, неяснота или противоречивост е намерила израз и в последователното произнасяне на ВКС в същия смисъл в производства по чл. 274, ал. 2, респ. чл. 290 ГПК (напр. ч. т. д. № 9/2019 г. на I т. о., ч. т. д. № 661/2019 г. на I т. о., т. д. № 2668/2017 г. на I т. о.).

С тези мотиви съдът