Определение № 457 от 02.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., представляван от адв. Я. Я., срещу въззивно решение №17344/ 10.10.2014г., постановено по възз.гр.дело № 3225/2014г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от работника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ и е прекратено производството по делото. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществения за изхода на делото въпрос, касаещ необходимостта, при отправено от работодателя до работника предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, впоследствие да се издаде и нарочна заповед за уволнение. Сочи се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са копия от съдебни решения. Ответното дружество - работодател [фирма] – [населено място], в установения от закона срок, не е представило писмен отговор. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима. За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете на работника за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ са уважени, въззивният съд е приел, че липсва предмет на трудовия спор. Конкретно е посочено, че заповед за уволнение с дата 12.08.2010г. не е издадена, а е налице само 30 – дневно предизвестие, отправено от работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, получено от работника на 12.08.2010г. С тези мотиви е прието, че трудовият спор не е имал предмет, тъй според съда „по аргумент от чл.344 КТ следва да е налице заповед за уволнение, а представеното предизвестие не е същинска заповед за прекратяване на трудовото правоотношение”. Решението на първата инстанция е обезсилено в хипотезата на чл.270 ал.3 ГПК, а производството по делото прекратено. При тези решаващи изводи на въззивния съд, повдигнатият от касатора въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил крайното решение. Същият е решен в противоречие с константната съдебна практика, обективирана в решение №559/09.07.2010г. по гр.д.№650/2009г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което е основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение