Определение № 410 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 172/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена адв. Н. К. като пълномощник на Н. Д. Ж., М. Д. Р. и С. Д. К. против разпореждане № 952 от 04.02.2011 г. по в.ч.гр.д. № 2650/2010 година на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната частната касационна жалба, подадена от тях против определение № 3226 от 25.11.2010 г. по същото дело. Жалбоподателите считат, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и молят същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Жалбоподателите в настоящото производство са подали частна касационна жалба против определение № 3226 от 25.11.2010 г. по в.ч.гр.д. № 2650/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.09.2010 г. по гр.д. № 462/2010 г. на Асеновградския районен съд, с е прекратено производството по делото по отношение на предявените от Н. Д. Ж., М. Д. Р. и С. Д. К. против Манастир “Св. Т.” [населено място] искове за установяване правото им на собственост върху реална част от имот № 035019 с площ 3 дка в м.”Кръстов”. В жалбата си сочат, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е указал на жалбоподателите да подпишат допълнителната молба, с която е извършено уточнение на обстоятелствената част на исковата молба. Към частната касационна жалба не е приложено изложение на основанията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Поради това с разпореждане 21.12.2010 г. частната касационна жалба е била оставена без движение и на жалбоподателите са дадени указания да приведат същата в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и внесат държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението е връчено на 30.12.2010 г. на техния пълномощник адв. Н. К.. На 07.01.2011 г. от същия е постъпила молба, с която заявява, че в изпълнение на дадените указания, сочи, че определението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 281, т.3 ГПК, тъй като съществено са нарушени нормите на ГПК и същото е необосновано. С разпореждане № 208 от 11.01.2010 г. частната касационна жалба отново е оставена без движение и на жалбоподателите повторно са дадени подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности. Това съобщение е връчено на пълномощника им адв. Н. К. на 20.01.2011 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 27.01.2011 г. и до постановяване на разпореждането за връщанена жалбата посочената нередовност не е била отстранена. При тези данни изводът на въззивния съд, че нередовността на касационната жалба не е отстранена и това е основание за връщането й, съобразно чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК, е обоснован и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, приложима и към частните касационни жалби съгласно чл. 274, ал.3 ГПК, към касационната жалба жалбоподателят следва да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Те са посочени в чл. 280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, представляващи пороци на въззивното решение, обуславящи неговата отмяна. Нарушението на съдопроизводствените правила е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не обосновава приложното поле на чл. 280 ГПК. Затова като е разпоредил връщане на жалбата, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът