Определение № 1305 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 155/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1059 от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 2031/ 2021 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 10678/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Енерго - про продажби" АД, [населено място], отрицателен установителен иск, квалифициран по чл.124 ГПК, за приемане за установено, че А. Р. не дължи на „Енерго - про продажби" АД сумата 7 736,21 лв -начислена като корекция за обект на потребление в [населено място], [община], за периода 27.06.2017 г.- 26.06.2018 г. по издадена фактура на 27.06.2019 г. и касаторът е осъден да заплати разноските по делото. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като недопустимо, тъй като според доказателствата по делото електроенергия за посочената сума е било възможно да бъде потребена в период от 3 години, а не за една, поради което произнасянето за целия период било „свръхпетитум". Освен това като общо основание за допускане на касационния контрол поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани и синтезирани в следния смисъл: длъжен ли е съдът при обсъждане на експертно заключение да изложи мотиви за неговата годност и доказателствена стойност и служебно да назначи допълнителна експертиза, ако това е необходимо за изясняване на обективната истина; има ли обратно действие подзаконов нормативен акт, ако законът, въз основа на който е издаден, не предвижда такава възможност; допустимо ли е осъществяване на корекционна процедура по ПИКЕЕ по цени за технологични разходи, ако КЕВР не е приела прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологични разходи. Според касатора последният от тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а за останалите поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна „Енерго - про продажби" АД оспорва жалбата. Според дружеството въззивното решение не е недопустимо, тъй като произнасянето на съда напълно съответства на заявения в исковата молба петитум. Във връзка с поставените правни въпроси поддържа, че те не отговарят на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК и поради това не могат да бъдат годно общо основание за достъп до касационния контрол, както и че не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. При условията на евентуалност излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Делото се разглежда от ВКС за втори път, след като с решение по гр.д.№ 3389/ 2020 г., IV г.о., е отменено първото въззивно решение по спора и делото е върнато на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. За да отхвърли предявения иск с обжалваното в настоящето производство второ въззивно решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил потребител на електроенергия, доставяна в процесния имот. Доставеното количество енергия се отчитало от средство за търговско измерване /СТИ/ - електромер, който бил монтиран на обекта на ищеца в [населено място], нов, с нулеви показания на тарифите, съгласно констативен протокол № 1101445/ 17.08.2015 г. Със следващ констативен протокол № 1400905 / 26.06.2018 г. този електромер бил демонтиран, били снети показания от регистрите му 1.8.1., 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0, и бил предоставен за експертиза от Български институт по метрология /БИМ/. Съгласно Констативен протокол на метрологичната експертиза № 1184/ 24.06.2019 г. на БИМ, СТИ не е имало механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, налице били необходимите обозначения на табелката. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответствал на техническите характеристики, доколкото била установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. - 041672.1 кВтч, невизуализирана на дисплея. Въз основа на този протокол дружеството - ответник одобрило начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия в размер на 41672 кВтч, за период 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. и издало фактура № 02822073175/ 27.06.2019 г. за сумата 7 736,21 лв с ДДС. Процесният електромер преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. и към датата на демонтажа бил в срока на метрологичната годност. „Енерго-Про Продажби" АД не разполагало с програма, позволяваща задаване на тарифен план и промяна в съдържанието на тарифните регистри на електромера. Със софтуера на електромера била осъществена комуникация през инфрачервения порт посредством произволен софтуер, който се легитимирал пред вътрешния софтуер с парола за достъп до настройките на СТИ и чрез него била дадена заявка за включване на неизползваната тарифа 1.8.3, за натрупване на потребената на обекта електроенергия в определен времеви интервал от денонощието. По този начин точността на измерване на електромера била запазена и отчетената в скрит регистър 1.8.3 електроенергия преминала през процесния обект и реално била потребена, но не била визуализирана на дисплея. Не било възможно да се установи точното време на извършената софтуерна манипулация. Общото потребление за периода 27.06.2017 г. - 26.06.2018 г. се явявало сбор от отчетеното количество електроенергия по 1.8.1 и 1.8.2 - 5 865 кВтч, и отчетеното от скрит регистър 1.8.3 - 41 672.1 кВтч, общо 47 537 кВтч, което за този период било възможно да бъде доставено на обекта на потребление, без да се надхвърлят ограниченията, свързани с техническите параметри на монтирания на обекта електромер. Вероятната дата на последната параметризация на процесния електромер била 21.10.2015 г, но това не можело да се установи със сигурност тъй като измервателното устройство нямало връзка със световното време. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че ищецът бил потребител на електроенергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Енергийното дружество формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление, прилагайки нормата на чл.50 ПИКЕЕ. Начисленото количество било определено по показанията от регистър 1.8.3 като реално потребление на доставена и неотчетена електрическа енергия, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. От данните по делото и заключението на комплексната експертиза ставало ясно, че количеството електроенергия в скрития регистър било доставено и потребено в обекта на потребление. По силата на сключения договор за продажба на електроенергия ищецът дължал стойността на неотчетената електроенергия в размер на 7 736,21 лв с ДДС, а предявеният иск за несъществуване на това вземане подлежал на отхвърляне като неоснователен. Не съществува вероятност така мотивираното въззивно решение да е недопустимо поради произнасяне по нещо различно от поисканото. Тъй като е постановено по предявен отрицателен установителен иск, искането се определя според твърденията на ищеца кое е оспореното право и твърденията на ответника за пораждащите това право факти. Ответникът е претендирал вземане за продажна цена, възникнало от доставка на енергия в период 27.06.2017 г. - 26.06.2018 г., така е индивидуализирано спорното право в исковата молба и така се е произнесъл съдът. Това произнасяне съответства изцяло на заявеното искане, а дали съответства на доказателствата по делото, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, защото няма отношение към допустимостта, а само към правилността на решението. Затова касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси, защото с оглед мотивите на въззивния съд те са ирелевантни за решаващите му правни изводи. Съдът не е посочил, че за него не съществува задължение при обсъждане на прието по делото експертно заключение да изложи мотиви за неговата годност и доказателствена стойност и служебно да назначи допълнителна експертиза, ако това е необходимо, нито фактически се е отклонил от изпълнението на тези си задължения. Той също така не е придал обратно действие на подзаконов нормативен акт, без оглед дали законът, въз основа на който този акт е издаден, предвижда такава възможност. Касаторът има предвид разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ, на която въззивният съд се е позовал, но в мотивите на решението не е прието, че става въпрос за правилата, които действат сега, а не за тези, които са действали към момента на възникване на процесното правоотношение. А що се касае до въпроса допустимо ли е осъществяване на корекционна процедура по ПИКЕЕ по цени за технологични разходи, ако КЕВР не е приела прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологични разходи, той не е бил поставен пред въззивния съд и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК не е намерил разрешение в обжалваното решение. Поставянето му за първи път при второто касационно разглеждане на спора е недопустимо. С оглед изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски. Възражението на касатора по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като фактическата и правна сложност на делото не е от ниска степен. Показателно в това отношение е обстоятелството, че спорът се разглежда за втори път от касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд