Определение № 4794 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по касационна частна жалба на А. П. А. чрез пълномощник адв. П. П. срещу въззивно определение № 1690 от 17.11.2025г по въззивно ч.гр.дело № 1018/2025г на Окръжен съд Велико Търново в частта ,с което е потвърдено Разпореждане № 1575/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2235/2024 г. по описа на ГОРС, с което е върната въззивна жалба, подадена от настоящата жалбоподателка срещу Решение № 149/07.02.2025 г. по гр.д. № 2235/2024 г.по описа на ГОРС от 09.01.2015г, като просрочена.В разпореждането на РС Горна Оряховица е приложен чл.41,ал.2 ГПК,считано от 15.04.2025г,след като видно от върнатите в цялост съобщения ответницата по иска А. П. А. като и нейния пълномощник адв. П. П. не са намерени повече от месец на посочения в отговора на исковата молба адрес,същевременно са били уведомени за последиците още с разпореждане по делото от 29.05.2024г на ГОРС За да потвърди преграждащото разпореждане на ГОРС въззивният съд е основал изводите си на констатация ,че постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение е връчено на ответната страна още на 10.03.2025 г, чрез адв.С. М. - колега от кантората на адв.П. П. от ВТАК,като връчването е на посочения по делото служебен адрес на пълномощника, при условието на чл. 51, ал. 1,изр.второ ГПК. Посочено е името и е положен подпис на другия адвокат,получил съобщението. С получаване на съобщението с приложения препис от решението от това друго лице в кантората на адвоката, връчването е редовно осъществено, като с полагането на подпис от страна на лицето-получател, същото поема и задължението да предаде същите на адресата, като неизпълнение на последното задължение не опорочава връчването .Срокът за обжалване е изтекъл на 24.03.2025 година, поради което подадената чрез адв.П. П. на 15.05.2025 год. въззивна жалба срещу Решение № 149/07.02.2025 г. е приета за просрочена и правилно върната на осн. чл. 262,ал. 2, т. 1 ГПК във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Тези изводи се оспорват от касаторката като неправилни и незаконосъобразни ,тъй като съобщение на адв .С.М. не е надлежно връчвано. След указания към частната жалба е приложено изложение, в което с оглед касационно обжалване на въззивното определение се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК без да е посочена задължителната тълкувателна практика на ВСРБ или ВКС ,с която въззивното определение е в противоречие, не е посочена и формирана практика на ВКС ,на която същото противоречи по общо поставения процесуален въпрос кои лица са оправомощени съгласно чл.37 и сл. ГПК и за тълкуване на чл.46 ГПК ,че съобщение може да бъде връчено на друго лица със изрично отбелязване ,че това лице е съгласно да го приеме ,каквато хипотеза не е била налице в случая. Постъпил е отговор от П. П. П., чрез пълномощика адв. Ю. Д. ,с която се оспорват исканията и оплакванията на касаторката.Няма мотивирано изложение на касационни основания .Както според приетото от първоинстанционния съд с разпореждането за връщане, така и според приетото от въззивния съд относно момента на връчване ,въззивната жалба във всички случаи е просрочена.Претендират се разноски по представен договор за правна защита от 04.03.2026г Върховен касационен съд намира ,че частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Не е отговорено на общото изискване в чл. 280 ал. 1 от ГПК за формулиране на конкретен правен въпрос,обусловил решаващите изводи на съда по обжалваното определение. В изложението на касаторката не е изложена и обосновка на селективния критерии по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за противоречие с установена практика на ВКС. Отговорът на поставения твърде общо правен въпрос кои лица са оправомощени съгласно чл.37 и сл. ГПК и за тълкуване на чл.46 ГПК ,че съобщение може да бъде връчено на друго лице ,но с изрично отбелязване ,че това лице е съгласно да го приеме, не е обусловил изводите на въззивния съд по обжалваното определение ,които изводи са основани на чл. 51, ал.1,изр.второ ГПК при връчване съобщението на адвокат - връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката.Въззивният съд се е позовал и на формирана практика на ВКС, според която връчване по този ред се приема за редовно/ опр.№ 586/03.04.2023г на Второ г.о на ВКС/.В случая въззивният съд е приел за редовно връчването по разписката от 10.03.2025г /въведена в ЕИСС от призовкар при ВТОС на същата дата,видно от положения печат –л.89 по описа на делото/,за връчване на съобщение за решението на адреса, посочен от пълномощника адв. П. П. ,в която разписка с полагане на подпис,другият адвокат от кантората лично отбелязва сведението, че адв. П. П. към момента се намира в чужбина. За пълнота следва да се изтъкне,че твърдението на пълномощника на жалбоподателката адв. П. П. в частната жалба, че е получил съобщение за първоинстанционното решение на 14.03.2025г /същата дата е възпроизведена и в молбата от 23.02.2026г за отстраняване на нередовности/ не би променило направения от съдилищата извод ,че депозираната на 15.05.2025г въззивна жалба е просрочена.Фактът, който е от значение при инстанционна проверка на разпореждане на връщане жалбата съгласно чл.262 ,ал.2 ,т.1 ГПК, е нейното постъпване в законния срок, при съобразяване с императивните правила за началния момент,изчисляването, спирането и изтичането на преклузивните срокове. Твърдението, че върнатата въззивна жалба е депозирана в законния срок за обжалване, не е подкрепено от касатора с никакви съдържателни доводи. Постъпила е и частна жалба от А. П. А., чрез пълномощник адв. П. П. срещу определение №218 от 12.02.2026г на ОС-Велико Търново ,с което по реда на чл. 248,ал.1 ГПК е уважена молба на насрещната страна за изменение на въззивно определение № 1690 от 17.11.2025г по въззивно ч.гр.дело № 1018/2025г на Окръжен съд Велико Търново с допълване в частта за разноските,като се определи и присъди възнаграждение за осъществил безплатно защитата адвокат. Жалбоподателката е осъдена да заплати на адвокат Ю. Д. от АК- Монтана възнаграждение в размер на 204,52 евро на основание чл. 38, ал.ЗА. В жалбата се излагат съображия за недължимост на присъдените разноски поради обстоятелството, че срещу страната като длъжник е било образувано изпълнително дело, което е прекратено без длъжника да дължи разноски, както и поради това ,че присъденото възнаграждение е прекомерно завишено,като въззивният съд не е отчел възраженията в тази носока. Постъпил отговор от П. П. П. ,чрез пълномощика адв. Ю. Д. ,с която се оспорват оплакванията на касаторката.Разноските са дължимо присъдени и са в минимален размер.Поискано е присъждане на разноски и за настоящето производство по обжалване на определение №218 от 12.02.2026г на ОС-Велико Търново Частната жалба е допустима и постъпила в срок ,по същество е неоснователна. Съображенията на жалбоподателката ,основани на образувани между страните изпълнително производство и висящността му,са неотносими към предпоставките на чл.78,ал.1и ал.3 ,прилагани от съда съгласно чл.81 ГПК при неоснователно обжалване. В случая осъждането на неоснователно обжалвалата страна да заплати възнаграждение на адвокт, поел защитата на насрещната страна безплатно в съответното производство ,се основава на чл.38, ал.2 ЗА, която норма е законосъобразно и правилно приложена от въззивния съд. Неоснователно е оплакването за прекомерност на определеното от съда възнаграждение. Отчетено е, че във въззивното производство предмет на обжалване са били два самостоятелни акта ,обжалвани от въззивника на различни основания.Определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като минималният праг по Наредба №1 от 09.юли 2004т на Висшия АС е послужил на въззивния съд единствено като ориентир. Следва да се присъдят разноските на ответника П. П. П. за настоящето производство. Отбелязано е с разписка плащане на адвокатско възнаграждение от ответника по частната жалба П. П. П. по приложения договор на правна помощ в размер на 749 евро. Разноски за защита от адвокат в производство по обжалване на определения по разноските не се присъждат, тъй като не се дължат от насрещната страна,предвид несамостоятелният характер на това производство. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.