Определение № 50218 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „Дария 1“ ООД, ЕИК[ЕИК] срещу определение № 950/08.04.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 3115/20 г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени определение № 254/ от 07.01.2022 г. и определение № 10765 от 09.07.2020 г., и двете постановени по гр.д.№ 4736/2019 г. на СГС. С първото определение е прекратено производството по предявеният иск от „Дария 1“ ООД против Д. И. К., „ВФУТ“ ЕООД и „МАНИЯ ТИЙМ“ ЕАД, квалифициран по чл. 440 ГПК, с петитум: да се признае за установено по отношение на ответниците, че недвижимият имот, срещу който е насочено изпълнението по изп.дело № 20187900400049/2018г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ 790 с район на действие СГС, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1600.4668.1.20, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [община], област София столица, на адрес: [населено място], ул.“Проф. „Х. В.“, разположен в поземлен имот с идентификатор .............., с площ 74,97 кв.м., прилежащи части 4,24% ид.части от общите части на сградата, който самостоятелен обект представлява МАГАЗИН №1, находящ се в [населено място], район Студентски на Столична община, не е собственост на първите двама ответници – длъжници по изпълнителното дело. С второто потвърдено определение, постановено на основание чл. 248 ГПК, е допълнено първото, като дружеството-ищец е осъдено да плати деловодни разноски на ответника „МАНИЯ ТИЙМ“ ЕАД в размер на 4356,66 лв. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, защото не е отчетено, че вписването в търговският регистър има конститутивно действие, а в службата по вписване – само оповестително, Оспорва се извода за липса на правен интерес за ищеца, тъй като е вписана възбрана върху имота, а прехвърлянето на предприятие не е вписано в службата по вписване и е непротивопоставимо на възбраната. Частният жалбоподател счита неправилен извода, че за него няма правен интерес, тъй като изпълнителното производство, макар да е било висящо при подаване на исковата молба, вече е прекратено. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие с приетото в решение № 146 от 12.11.2019 г. по гр.д.№ 949/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл. 453, т.1 ГПК, тълкувана във вр. с чл. 452, ал.2 ГПК. относно това запазва ли се правният интерес от иска по чл. 440 ГПК, ако докато производството е висящо изпълнителното дело е приключено. Относно потвърденото определение по чл. 248 ГПК от въззивната инстанция, се поставя въпроса: може ли съдът за уважи молба за изменение на съдебен акт в частта за разноски, ако не е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платен адвокатски хонорар. Ответникът по частната жалба „МАНИЯ ТИЙМ“ ЕАД оспорва частната жалба и допускането до касация, тъй като по първия въпрос въззивната инстанция не се е произнасяла, а това, че висящността на изпълнителното производство е предпоставка за допустимостта на иска по чл.440 ГПК е възприето в ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса относно разноските също нямало произнасяне в обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Ищецът „Дария 1“ ООД е трето лице за изп.дело № 20187900400049/2018 г. по описа на ЧСИ Р. М., образувано по искане на „МЕДИЯ ТИЙМ“ ЕАД за парично задължение на длъжниците Д. И. К. и „ВФУТ“ ЕООД. Взискателят „МАНИЯ ТИЙМ“ ЕАД е възразил срещу допустимостта на иска, а другите двама ответници – длъжвиците по изпълнението не оспорват правото на собственост на ищеца. Вписана е в службата по вписванията възбрана с акт № ....., том ......., дв.вх.рег. № ........../22.10.2015г върху процесния имот, върху който е насочено изпълнението въз основа на обезпечителна заповед от 20.10.2015г., издадена по ч.т.д.№ 1654/2015г. на Окръжен съд – Варна. Не е вписан в службата по вписванията договора за прехвърляне на търговско предприятие нотариално заверен с рег.№ ........./26.04.2005г. на нотариус Кр. С., рег.№ .........на НК, с който е прехвърлено търговското предприятие на ЕТ“К..– Д. К.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на ищеца „Дария.1“ ООД. Договорът е вписан в Търговския регистър с решение № 2/28.04.2005г. по ф.д.№ 2323/1999г. на СГС, Фирмено отделение, но не е вписан в службата по вписванията, съгласно изискването на чл. 16, ал.4 ТЗ предвид наличието на недвижим имот в имуществото на предприятието. Първата инстанция е приела, че предвид липсата на вписване в службата за вписване на договора за прехвърляне на предприятие, той е непротивопоставим на взискателя по изпълнителното дело, съгласно чл. 401 и чл. 453,ал.1 ГПК и изпълнителното производство няма да може да се прекрати на основание чл. 433, ал.1 т.7 ГПК, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 ГПК. Въззивната инстанция е потвърдила това определение с мотив, че публичната продан вече е приключила и е отпаднала предпоставката за допустимост изпълнителното производство да е висящо. Определението по чл. 248 ГПК е потвърдено. Констатирано е, че взискателят не е бил надлежно уведомен чрез пълномощника си до 12.02.2020 г., а молбата за допълване на определението с присъждане на разноски на „МЕДИЯ ТИЙМ“ ЕАД е изпратена по пощата на 19.02.2020 г., т.е. в срока, съгласно чл. 62, ал.2 ГПК. Списък на разноските ответникът е представил на л. 87, а плащането на хонорара е доказано с платежно нареждане, приложено на л. 90 от делото на СГС. Изложеното от въззивната инстанция съответства на данните по делото. По първото основание за допускане се твърди противоречие с решение № 146 от 12.11.2019 г. по гр.д.№ 949/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о., в което е било прието че „публичната продан е специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, в резултат на който от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Купувачът по постановление за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление; ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание съгласно чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект“. Това, че публичната продан на недвижи имот по реда на ГПК е деривативен способ за придобиване на вещни права няма спор в съдебната практика. Основният въпрос по спора обаче е дали прехвърлянето на търговско предприятие, в имуществото на което има и недвижим имот е противопоставимо на кредитор, който е обезпечил вземането си с възбрана, ако прехвърлянето на предприятиего е надлежно вписано в търговския регистър, но не е вписано в службата по вписване. В цитираното от частният жалбоподател решение, съдът е посочил, че „при конкуренция на придобити права върху недвижим имот по силата на актове, подлежащи на вписване, следва да бъдат зачетени правата, придобити на основанието, вписано първо по време“ и съдът се е позовал на Решение № 37 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6418/2014г. на ІІ г.о. Вярно е, че вписването, предвидено в чл. 16, ал.5 /бивша ал.4/ ТЗ има само оповестително действие, но освен това действие, нормата на чл. 453, ал.1 т.1 ГПК предвижда непротивопоставимост по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори на прехвърляния и учредявания на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Текстът е ясен и приложим към настоящия казус. Съдът не констатира противоречие между приетото в прекратителното определение и в цитираното решение на ВКС. Неприложима към настоящия казус е съдебната практика, според която реда на вписване има значение при прехвърляне от един и същ преобретател, тъй като в случая не се касае за конкуренция между две последователни прехвърляния от един преобретател, а за невписано прехвърляне и вписана вещна тежест – възбрана. Конкуренцията в този случай е изрично разрешена в закона - непротивопоставимо по отношение на взискател, вписал вещна тежест – възбрана върху имота е невписано прехвърляне на вещни права върху същия имот – чл. 453 т.1 ГПК. Тази норма е приложима към казуса. Неприложима към настоящия казус е и нормата на чл. 452 ГПК, която урежда противопоставимостта на възбраната на извършените от длъжника разпореждания, вписани след възбраната. В случая прехвърлянето на търговското предприятие не е вписано в службата по вписване изобщо. Така предвид яснотата на нормата на чл. 453, ал.1 т.1 ГПК и неприложимостта на чл. 452 ГПК не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, е без значение за допустимостта на иска дали е приключило изпълнението. Въпросът във връзка с това няма самостоятелно значение и е без значение за изхода от спора. Затова и по него не се допуска касационен контрол. Поради това, че твърденията, от които е изведен въпроса за допускане до касация на определението, с което е потвърдено определението на първата инстанция по чл. 248 ГПК не кореспондират на данните по делото, и по отношение на този акт не следва да се допуска касационен контрол. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и платежно нареждане. Затова по поставения въпрос не се допуска касационно обжалване и на второто определение. Ответникът по частната жалба „МАНИЯ ТИЙМ“ ЕАД претендира разноски в размер на договорения и платен адвокатски хонорар, посочен в списъка по чл. 80 ГПК. Видно от приложените договор и фактура, платеният хонорар за настоящото производство е в размер на 1431,97 лв. и в този размер следва да се присъдят разноски на „МАНИЯ ТИЙМ“ ЕАД Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение