Определение № 421 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 809/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Електроразпределение Север“ срещу решение № 1646 от 04.12.2020г. по в. гр. дело № 2700/2020г. на Варненски Окръжен съд, с което е отменено решение № 3363 от 22.07.2020г. по гр. дело № 704/2019г. на Варненски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е уважен предявеният от Е. Д. И. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 5 894.48 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 28.09.2016г. – 22.12.2019г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], абонатен № 011004033, която е остойностена във фактура № 0106093156/15.01.2020г.. Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по три въпроса. Първият въпрос е: „ Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“. По този въпрос сочи разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения по реда на чл. 290 ГПК: решение № 118 от 15. 05. 2012 година по гражданско дело № 588 от 2011 година на Трето гражданско отделение; решение № 241 от 23. 10. 2013 година по гражданско дело № 3194 от 2013 година на Първо гражданско отделение; решение № 108 от 16. 05. 2011 година по гражданско дело № 1814 от 2009 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по гражданско дело № 1271 от 2015 година на Трето гражданско отделение и решение № 57 от 08. 05. 2014 година по гражданско дело № 7493 от 2013 година. Вторият поставен въпрос е: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. По този въпрос касаторът навежда разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 03. 05. 2018 година по гражданско дело № 2560 от 2017 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 61 от 01. 03. 2016 година по гражданско дело № 4578 от 2015 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 226 от 12. 07. 2011 година по гражданско дело № 921 от 2010 година на Четвърто гражданско отделение и решение № 26 от 09. 04. 2020 година по гражданско дело № 1764 от 2019 година на Първо гражданско отделение. Третият въпрос е: “Изпълнено ли е задължението на съда да изложи мотиви при постановяване на акта си при наличие на формално изложени мотиви, които са неясни и неразбираеми?“, по който релевира разрешаването му в противоречие в практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 22. 04. 2019 година по гражданско дело № 1321 от 2018 година на Четвърто гражданско отделение. Поддържа и основанието по чл. 280, алинея 2, предложение трето ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в това, че въззивният съд е мотивирал неприемането на заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза с единствения аргумент, че счита, че не е достатъчно аргументирано. Поддържа, че по този начин Варненски окръжен съд е приел, в разрез с разпоредбите на ГПК, че посоченият факт може да се установява единствено с писмени доказателства, макар такова ограничение да не съществува в процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба - Е. Д. И. подава отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен по гражданскоправен спор (приложима е нормата на чл. 318, ал. 2 ТЗ), с цена на иска над 5 000 лева, с оглед на което е допустима. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът Е. Д. И. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 5 894.48 лв., представляваща начислена като корекция цена на електрическа енергия в размер на 32 202.6 кв.ч. за имот в [населено място], [улица], абонатен № 011004033, отчетена при извършена с констативен протокол № 11 от 08.01.2020г. на Български институт по метрология (БИМ) метрологична проверка на процесния електромер в тарифа 1.8.3, която не е видима за отчитане на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ). Въззивният съд е възприел приетото и неоспорено заключение на съдебно-електротехническата експертиза, според което за процесния електромер, съобразно горепосочения констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е извършен софтуерен прочит за наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 32 202.6 кв.ч., която е невизуализирана на дисплея на СТИ. Според заключението на вещото лице инженер Б. П. по горепосочената експертиза, СТИ е метрологично годно, но не отговаря на техническите изисквания, тъй като е налице вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната му схема. В случая показанието на регистър 1.8.3. не е визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две тарифи - дневна и нощна. Начисленото допълнително количество енергия е реално преминало през СТИ и съответно потребено от абоната. Според съдебния експерт процесният електромер е поставен нов на обекта и щом като дневната и нощната тарифа са били нулеви към момента на монтирането му, то не може върховата тарифа да е била с различни показания, тъй като това са заводските настройки. Вещото лице – ел. инженер е посочил също, че паричното остойностяване на неотчетената ел. енергия в невизуализирания регистър е по подпериоди, съобразно цени на ел. енергия за битови абонати, определена от КЕВР. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля Ж. Я. - служител на ответното дружество, участвал при извършване на процесната проверка, според които при посещението на обекта е констатирано, че СТИ е софтуерно манипулирано, като е изместен курсора. Преди служителите на ответника да отворят щита на ел. таблото е бил извикан ищецът, който е присъствал на проверката. Въззивният съд е намерил, че приложими към процесното правоотношение са ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г,. тъй като съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която е установена процесната неотчетена ел. енергия в скрития регистър на СТИ, е от 22.12.2019г., като приложима е нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Според последната при неизмерено количество ел. енергия, поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Заключил е, че в тези хипотези се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса, електроенергия. По конкретния спор, периодът по чл. 55 ПИКЕЕ, за който следва да се начисли потребената, но неотчетена енергия, е 28.09.2016г. – 22.12.2019г., който съвпада с исковия период. Въз основа на приетите по делото доказателства, Варненски окръжен съд е приел, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 49, алинея трета ПИКЕЕ от 2019г., като е съставил надлежен констативен протокол, редовен от външна страна, обективиращ резултата от извършената проверка на 22. 12. 2019г., подписан от двама служители на ответното дружество и от самия ищец. Тълкувайки нормата на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., е направил извод, че неотчетеното количество енергия следва да е натрупано след монтажа на СТИ на обекта на потребление. Затова е намерил, че ответникът следва да установи, че периодът на натрупаното измерено количество енергия в невизуализирания регистър е следхождащ монтажа на СТИ, като е счел за неустановено това обстоятелство по конкретното дело. Макар да е съобразил, че процесният електромер е монтиран на процесния обект през м. ноември 2016 година и че с протокола за монтажа му е отбелязано обстоятелството, че електромерът е монтиран нов, е счел това обстоятелство за недостатъчно за установяване, че показанията му в скрития регистър са нулеви, каквито са удостоверените показания за дневна и нощна тарифа. Показанията по върхова тарифа 1.8.3. не са отбелязани в протокола за монтаж на СТИ, поради което според Варненски окръжен съд не може да бъде изведен категоричния извод, че към 27. 09. 2016г., показанията му по тарифа 1.8.3. са били нулеви. Изводът на вещото лице по електро-техническата експертиза, че щом показанията по дневна и нощна тарифи са нулеви, това означава, че монтираното СТИ е било ново и със заводски настройки, както и че няма как показанията по върховата тарифа да са различни от нулеви, решаващият съд е възприел като недостатъчно добре аргументиран. Посочил е, че не е представена например гаранционна карта от производителя, за да се установи годината на производство на процесния електромер. Заключил е също, че дори да би било установено, че настройките са били заводски, не е ясно дали тарифа 1.8.3. също е била с нулеви показания. Възможно е според въззивния съд да са правени изпитания и да има известно количество натрупана енергия, но сертификат за такива изпитания не е представен. Изводът на вещото лице по електро-техническата експертиза за нулевите показания в тарифа 1.8.3. към монтажа на процесното СТИ, не е еднозначен, доколкото установените нулеви показания по другите две тарифи не винаги означават нулеви показания по невизуализираната тарифа. Въз основа на всички горепосочени свои изводи е счел, че дори и да има към момента на процесната проверка натрупано количество енергия в невизуализирания регистър, не може да бъде направен извод, че това е било потреблението по тарифа 1.8.3 само на последния потребител на СТИ, тъй като няма отчетено количество енергия по тази тарифа, за да се извади от крайния отчет някакъв междинен отчет. Ето защо Варненски окръжен съд е приел, че не е установено измереното в невизуализирания регистър количество енергия, да е преминало през СТИ след монтажа му, респективно че е било реално потребено именно от ищеца през процесния период. С тези решаващи съображения е уважил предявения отрицателен установителен иск. Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, след което мотивирано да прецени обосноваността му с оглед доказателствената му сила при извеждане на извода за неговото кредитиране или некредитиране, е от значение за крайния изход на конкретното дело и е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирана от касатора (решение № 118 от 15. 05. 2012 година по гражданско дело № 588 от 2011 година на Трето гражданско отделение; решение № 108 от 16. 05. 2011 година по гражданско дело № 1814 от 2009 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по гражданско дело № 1271 от 2015 година на Трето гражданско отделение и др.), според която заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Въззивният съд не е възприел извода на съдебния експерт – електроинженер за това, че процесното СТИ е монтирано в имота на ищеца ново и с нулеви показания в регистър 1.8.3., считайки го за неаргументиран, игнорирайки протокола за монтаж на СТИ от 27.09.2016г., удостоверяващ обстоятелството, че поставеното СТИ е ново, при което в противоречие с горецитираната практика на ВКС не е извършил преценката си за обосноваността на експертизата след съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства. Следователно по горепосочения правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Другите два поставени от касатора въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол. Те са прекалено абстрактно формулирани, за да може да бъде изведен извод за тяхната значимост за крайния изход на конкретния правен спор. Поради това по тях не следва да бъде допускано касационно обжалване. Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива квалифицирани състави на неправилност не са осъществени по конкретното дело, поради което не е налице наведената очевидна неправилност. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,