Определение № 80 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3276/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Д. Ц. Ц. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 11 от 19.01.2017 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. Д. М., Ц. С. М., А. Д. М. и Л. Д. М., в който изразяват становище за недопустимост на настоящото производство. Твърди се, че оплакването за прекомерност следва да бъде направено най – късно в последното съдебно заседание на производството, а това не било сторено от молителката. Същата е следвало да положи предварително съответните усилия, за да се запознае с размера на претендираните срещу нея разноски. По същество се подържа, че молбата е неоснователна, доколкото производството се отличавало с фактическа и правна сложност. ВКС в състав на 3-то г.о намира, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: С определение № 11 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 3276/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, молбата на Д. Ц. Ц. за отмяна на влязло в сила решение от 15.01.2015 г., постановено по гр. д. № 3210/2014 г. на Софийски районен съд, II ГК, 68 състав е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, производството по делото е прекратено и молителката е осъдена да заплати на ответниците по молбата направените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 3 000 лева - платено възнаграждение за адвокатска защита. В молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че размерът на присъдените разноски е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и предвид неговия изход - недопускане на молбата за отмяна за разглеждане по същество. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Последното изискване е неприложимо, когато разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито заседание и редът за размяна на книжата не осигурява а възможност да се запознае с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във връзка с разноските. Като примери съдебната практика посочва производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК в случай, че не се допуска касационно обжалване, както и производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, когато, произнасяйки се по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание, Върховният касационен съд я намери за недопустима и отказва тя да бъде разгледана по същество в открито заседание. Тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото, стига страната, която въвежда възражението за прекомерност, да не е била уведомена за направените от другата страна разноски. Такъв е разглежданият случай - молбата за отмяна на Д. Ц. Ц. е разгледана в закрито заседание, като от данните по делото е видно, че на молителката не са били изпратени копия от подадения от насрещната страна писмен отговор, съдържащ искане за присъждане на разноски, и приложеното към него доказателство, че такива са сторени - договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. В наредбата липсва изрична регламентация за определяне размера на адвокатското възнаграждение в случаите на защита срещу молба за отмяна на влязло в сила решение, включително и за изготвяне на писмен отговор без явяване в съдебно заседание. При това положение и съгласно § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г., според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4. В случая интересът възлиза на 25 942, 50 лева, колкото е данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на делбата, според представеното удостоверение изх. № 1376 от 02.03.2004 г. /л. 15 от първоинстанционното дело/. Съгласно чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен върху посочения интерес, възлиза на 981, 20 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи в размер, близък до минималния, а именно 1000 лв. тъй като предприетата защита по подадената от другата страна молба за отмяна не разкрива правна и фактическа сложност - изложението в отговора е съсредоточено върху допустимостта на молбата за отмяна от гледна точка липсата на правен интерес за молителката от водене на производството по отмяна. Водим от горното Върховния касационен съд, състав Tрето гражданско отделение