Определение № 341 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1974/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Евротрак лизинг“ ООД чрез адв. А.. А. срещу решение № 11/07.03.2019 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, гражданско отделение по в.гр.д. № 415/2018 г. в частта, в която след частична отмяна на решение на Ямболски окръжен съд /ЯОС/ по гр.д. № 382/2017 г. „Евротрак лизинг“ ООД е осъден да заплати на „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД обезщетение за вреди от дивеч до размер на 92546.54 лв. с лихви и разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба на „Евротрак лизинг“ ООД – „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Постъпила е касационна жалба и от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ чрез адв. С. Ц. срещу решение № 11/07.03.2019 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, гражданско отделение по в.гр.д. № 415/2018 г. само в частта за разноските. Ответниците по касационната жалба на МОСВ – „Евротрак лизинг“ ООД и „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД не взимат становище по жалбата. По касационната жалба на „Евротрак лизинг“ ООД: ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения: Пред ЯОС е предявен иск от „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД против „Евротрак лизинг“ ООД и МОСВ за заплащане солидарно на сумата 168633 лв. – обезщетение за вреди – унищожени площи от стопанисван дивеч – дива свиня, отговорност на ответниците. Искът е отхвърлен изцяло от ЯОС. По въззивна жалба на „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД в частта на първоинстанционното решение, в която искът е отхвърлен срещу „Евротрак лизинг“ ООД, БАС е отменил частично отхвърлителното решение – за сумата 92546.54 лв. и е уважил иска срещу „Евротрак лизинг“ ООД за отменения размер с лихви и разноски, а е потвърдил решението на ЯОС в останалата му част. За да постанови решението си БАС е приел от представените писмени доказателства и заключения на вещи лица, че Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД през стопанската 2016/2017 г. е арендатор на 1215.120 дкр земеделска земя в землището на [населено място], обл. Ямбол и граничеща с дивечовъден участък „Топчиите“, собственост на ТПДГС „Т.“, стопанисван в ловно-стопанско отношение от ответника „Евротрак лизинг“ ООД. Установено е също, че нивите, засети с рапица са изровени от дивеч – дива свиня, като с протокол на комисията, назначена по чл.117 ППЗЛОД е извършена проверка и е установено, че масива от посев с описани размери, като цяло е невъзможно и икономически необосновано да се стопанисва като такъв вследствие на нанесени щети от дива свиня. В протокола е посочено, че нивата, обект на проверката граничи и с част от резерват „Горна топчия“, собственост на МОСВ, а в останалата си част с ловно-стопанското, стопанисван от ответника дивечовъден участък „Топчиите“. БАС е приел, че е спазена задължителната административна процедура по ЗЛОД, регламентирана в чл.85 вр. чл.117 ППЗЛОД. Изложени са съображения, свързани с изслушаното заключение, установяващо, че унищожаването е причинено от дива свиня, за поведението на която е характерно отъпкването и изравянето, без да е необходимо животното да се е хранило с посевите. Изложени са съображения за описаните от вещите лица възможни километри, които може да измине дивата свиня в своите местообитания в рамките на 24 часа, с оглед на което е прието, че така констатираните увреждания могат да бъдат причинени от животните, регистрирани при таксацията в участъка, стопанисван от ответника. Изслушани са и свидетелски показания във връзка със състоянието на полето към този момент – кално, което допринесло за нанасяне на по-голяма вреда. Изложени са и съображения във връзка с размера на причинената щета, за която е изслушано заключение на вещо лице, относно размера на площта, увредената част и неизползваема такава и какви са извършените агротехнически услуги от ищеца. Обсъждайки обстоятелството, че посевите са били във вегетационен период и не са обосновани засилени мерки за опазване като денонощна полска охрана, че ищецът като земеделски производител няма право сам да унищожи вредителите, а е могъл своевременно да подаде сигнал, което той е направил, като няма и данни ответникът да е поддържал тъй наречените дивечовъдни ниви, които са основно средство в зимния период за набавяне храна на дивеча, за да не се допуска увреждане на посевите, БАС е приел, че са налице достатъчно доказателства за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, нанесени на ищеца от дивеч, стопанисван от него. От друга страна, според БАС, предвид възможностите, с които ищецът е разполагал, той е предприел необходимото и възможното да ограничи вредите и не е налице хипотезата на чл.80 т.3 ЗЛОД, поради което искът срещу „Евротрак лизинг“ ООД е основателен и следва да бъде уважен до размера на действително нанесените вреди в размер по оценката на вещото лице от 92546.54 лв. В останалата част до предявения размер, според БАС искът е неоснователен. Отменяйки решението на ЯОС в частта му отхвърляща иска на „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД срещу „Евротрак лизинг“ ООД за сумата от 92546.54 лв., БАС е постановил друго решение, уважаващо иска в отменения размер със законната лихва от 27.11.2017 г. до изплащането. Присъдени са и разноски за двете инстанции, дължими от „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД на „Евротрак лизинг“ ООД, в останалата му част решението на ЯОС е потвърдено. Разноски, дължими на МОСВ или от МОСВ не са присъждани. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съобразно тези указания няма основание да се приеме, че касаторът формулира въпроси, покриващи общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението към касационната му жалба са формулирани не въпроси, изложени са доводи и твърдения, касаещи правилността на въззивното решение и анализа, който, според касатора, не е направен от БАС на събраните доказателства. Тези доводи и риторични въпроси не са във връзка с изложените от БАС съображения, формиращи решаващата му воля, поради което няма основание да се приеме, че са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, са по обективно неидентични казуси, също не формулират такива въпроси, нито допълнителен критерий за селекция. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на „Евротрак лизинг“ ООД не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника „Агро Инвестмънт БГ“ ЕООД сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция /пълномощно и договор за правна защита и съдействие/. По касационната жалба на Министерството на околната среда и водите: Срещу решението на БАС, само в частта му относно разноските е подадена жалба от МОСВ, при изложени съображения за участие на МОСВ във възззивното производство след връчване на тази страна на въззивна жалба, но неприсъдени разноски, макар да са поискани такива. Тази жалба, макар и наречена „касационна жалба“ има характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, поради което следва да се върне за произнасяне от БАС, доколкото е подадена в срока за обжалване на решението му. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: