Определение № 752 от 10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1529/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Я. М. и К. М. М. против решение № 1889 / 28.11.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 10 състав по гр.д.№ 3252 / 2012 год., с което ,след частична отмяна на решение № 3987 / 07.06.2012 год. по гр.д.№ 10 646 / 2010 год. на Софийски градски съд, са отхвърлени уважените в пълен размер от първоинстанционния съд искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, в частта над сумата от по 50 000 лева и до претендираните от всеки от жалбоподателите 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им, настъпила при ПТП от 15.04.2010 год., по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника лек автомобил. Касаторите навеждат основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД - относно извода за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, възприето в размер на 1 / 2 от въззивния съд, както и с чл.52 ЗЗД - при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при неправилно прилагане критерия за справедливост, въведен с нормата. Обосновават хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК - противоречие на въззивното решение, по прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД, в противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 год., по приложението на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД ,в противоречие с казуална съдебна практика на въззивни съдилища / реш.№ 221 от 10.02.2011 г. по гр.д.№ 748 / 10 год. на САС, ГК,1 състав; реш. от 16.10.2012 год. по гр.д.№ 1771 / 2012 год. на САС, ГК, 4 състав и реш. от 27.11.2012 год. по гр.д.№ 2000 / 2012 год. на САС, ГК, 4 състав /. Формално сочат и основание за допускане на касационното обжалване, за приложението на чл. 51 ал.2 и чл.52 ЗЗД и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК - за уеднаквяване съдебната практика по определяне размера на обезщетенията по справедливост, в съответствие с действително търпимите неимуществени вреди и съобразно икономическата конюнктура, на основание лимитите на застрахователна отговорност, като необходимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответната страна - ЗД [фирма] - оспорва касационната жалба, като намира, че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване в нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото наведените от него доводи са относими към правилността на фактическите констатации по спора и адекватната им преценка за формиране правните изводи на съда, а не тълкуването на закона от последния. Липсва според страната формулиран правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК .Оспорва и обосноваването на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предвид липса на установимо противоречие между въззивното и представените решения – казуална съдебна практика, при недоказаност и на факта ,че същите са влезли в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Производството е образувано по искове на Р. Я. М. и К. М. М., с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 15.04.2010 год., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – Г. А., при което е загинал техния 26 - годишен син - Я. М.. В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди претендираната от всеки от ищците сума от 100 000 лева и уважил исковете в пълен размер, оставяйки без уважение възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. За да отмени частично първоинстанционното решение за сума над 50 000 и до претендираните от всеки от ищците 100 000 лева, въззивният съд се е обосновал с основателност и доказаност на възражението за съпричиняване, в размер от 1 / 2 ,единствено обусловило и намаляването на обезщетението. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД. Дори не съдържа мотиви относими към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, като изложените в самата касационна жалба са несъобразими самостоятелно и без наличието на изрично въведен в изложението по чл. 51 ал.2 ЗЗД правен въпрос. Същото, макар формално препращащо и към чл.51 ал.2 ЗЗД, изцяло съдържа доводи по приложението на чл.52 ЗЗД .Правен въпрос по приложението на тази норма, дори да би бил формулиран, с оглед решаващите мотиви на въззивното решение, би бил напълно ирелевантен и като такъв непокриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е обосновал частичното уважаване на исковете с прилагане на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението, в съответствие с действително установимите, търпими от ищците вреди, техния характер, съдържание, продължителност, а възприемайки за основателен и доказан установения от първоинстанционния съд размер, в пълно съответствие с претенциите на ищците, единствено намалил присъдения размер, като последица на уваженото възражение за съпричиняване .от 1 / 2. Касаторът, обаче, макар навсякъде в изложението да е посочил формално нормата на чл. 51 ал.2 ЗЗД, не е формулирал ясен и точен правен въпрос по приложението й от въззивния съд по начин, противоречащ на задължителна съдебна практика / ППВС № 4/ 1968 год. не е относимо към чл.51 ал.2 ЗЗД, а позоваване на противоречие с ППВС 17 / 1963 год. или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – не се сочи /, както и в противоречие с казуална съдебна практика / приложената дори не е установено да е влязла в сила /, което предпоставя установяване и на обективен идентитет във фактите по процесното и производствата, по които са постановени цитираните решения, относими към отговора на решаващ за обосноваване извод за съпричиняване, респ. отхвърлянето на такъв, правен въпрос. Не са установими и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК - наличие на противоречива съдебна практика по тълкуването на чл.51 ал.2 ЗЗД или налична непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, обосновано с оглед развитието в обществените отношения или изменения в законодателството ,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение