Определение № 39 от 16.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2387/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от страна на адв. Т. С. П. от САК в качеството му на особен представител на касатора „Салю 2“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за допълване в частта за разноските на определение № 379 от 03.06.2020 г. по настоящото дело чрез присъждане на възнаграждение на адв. П. за осъщественото от него в качеството му на особен представител процесуално представителство на касатора в касационното производство, изразяващо се в изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, без участие в открито съдебно заседание. Моли дължимото му се възнаграждение да се изплати от бюджета на ВКС, евентуално – определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, да бъде допълнено като се осъди ищецът в първоинстанционното производство да заплати възнаграждението за осъщественото от особения представител процесуално представителство. Насрещната страна по молбата – „Адрастея 21“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Адв. П. е участвал в производството по чл. 288 ГПК като особен представител на касатора, като участието му се е изразило в изготвяне на касационна жалба с приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед основанието за назначаването на особения представител разноските за него са за сметка на ищеца, а не за сметка на бюджета на съда. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност. Размерът на възнаграждението се определя от съда, внася се авансово от ищеца по сметка на съда и се изплаща от съда на съответния особен представител, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото, съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. Ако производството в съответната инстанция е приключило, без да е внесено дължимото възнаграждение на особения представител, няма пречка този пропуск да се отстрани по реда на чл. 248 ГПК. В настоящия случай администриращият касационната жалба съд не е дал указания на ищеца в първоинстанционното производство да внесе авансово сума за възнаграждението на особения представител за производството пред касационната инстанция. Такова указание за внасяне по сметка на ВКС на сума в размер на 450 лв. е дадено от съдията-докладчик по настоящото дело с разпореждане от 13.03.2020 г., но същото е останало неизпълнено. Поради това и доколкото производството по чл. 288 ГПК е приключило с окончателно определение без съставът на ВКС да се произнесе за дължимото възнаграждение на назначения особен представител, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС определената в разпореждането от 13.03.2020 г. сума за възнаграждение на адв. П.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение