Определение № 1618 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 196/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1035/07.09.2023 г. по гр.д. №1690/2023 г., с което Окръжен съд – Варна отменя решение № 108/14.06.2023 г. по гр. д. № 21/2023 г. на Районен съд – Девня и уважава исковете на Л. Л. Л. срещу [община], както следва: · да признае за незаконно и отмени уволнението със заповед № 1136/16.11.2022 г. на кмета на Общината за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · за осъждане на Общината да заплати сумата 6 045.26 лв. – обезщетение за това, че вследствие на незаконното уволнение ищецът е останал без работа в периода 16.11.2022 г. – 16.05.2023 г., ведно със законните лихви от 10.01.2023 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Общината с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – общата и допълнителната. Обосновани са касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК за неговата неправилност. От ответника по касационната жалба, Л. Л., не е постъпил отговор. С молба вх. № 27980/16.11.2023 г. кметът на Общината оттегля касационната жалба. Изявлението на лицето, което по закон я представлява, десезира Върховния касационен съд. Касационното производство следва да бъде прекратено. Направените от касатора разноски пред настоящата инстанция остават в негова тежест. При тези мотиви, съдът