Определение № 60693 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ЕКО ТРЕЙД ПРОДУКТ“ ЕООД, гр. Камено, обл. Бургас, чрез адвокат С. Ч. от АК-Бургас, срещу решение № 261/02.12.2020 г. по в.гр.д.№ 1971/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 1063/28.04.2020 г. по гр.д.№ 5994/2019 г. на Районен съд Бургас и са уважени предявените искове с правно основание чл.216, ал.1 ДОПК от Национална агенция за приходите /НАП/ за обявяване на относително недействителна по отношение на държавата на сключената между „ЕКО ФРУКТ-2007“ ЕООД и „ЕКО ТРЕЙД ПРОДУКТ“ ЕООД възмездна сделка от 06.06.2017 г. за покупко-продажба на два поземлени имота в гр.Камено, област Бургас. Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. От НАП, чрез публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора по съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационна жалба е подадена е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото според чл.70, ал.1 ГПК. В случая, ищецът е предявил иск на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, да се признае за недействителен по отношение на държавата, сключения договор за покупко-продажба на два поземлени имота в гр.Камено, област Бургас. с нотариален акт № 111, том II, рег. № 2007, дело № 223/6.06.2017 г. Цената на иска се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, въз основа на данъчната оценка, която е съответно 1568,30 лева и 61,20 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. След като цената на иска е под установения минимален праг за достъп до касация, подадената касационна жалба е процесуално недопустима, а на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.37 ЗПП, вр.с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.