Определение № 51 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3719/2013 г.

П роизводството е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод частна касационна жалба от [фирма], [населено място],[ЕИК], чрез адвокат И. К., с вх.№9458 от 12.06.2013 год. на Бургаския окръжен съд, срещу определение №1231 от 13.05.2013 год. по ч.гр.д.№183/2013 год. на Бургаския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, VІ.състав, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба на банката срещу разпореждане №25368 от 22.11.2012 год. по ч.гр.д.№9453/2010 го. на Бургаския районен съд, ХХХVІІІ гр.състав, с което е отхвърлено заявлението на касатора с правно основание чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. Крумен Г. от [населено място] за: сумата 964.65 лв., представляваща главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, ведно със законната лихва, сумата 1 414.03 лв.договорна лихва, сумата 443.34 лв. дължими такси по договора. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определението на Бургаския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК, изм. ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен обективен критерии за ограничаване достъпа до касационно обжалване- а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Настоящето дело е „търговско” по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като вземането на банката-търговец произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на 1, ал.1,т.7 ТЗ. При това общият размер на всички предявения вземания възлиза на сумата 2 822.02 лв., която дори е под прага за необжалваемост и за граждански дела. Ограничението за необжалваемостта на въззивните решения следва да се приложи и по отношение на постановените определения по заповедния иск, с които съдът се произнася по съществото на направеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Това ограничение ще важи за решенията, постановени в евентуалното производство по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането на заявителя при направени възражения от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК, относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение/арг. от чл.416 ГПК/, поради което ограничението следва да намери приложение и в самото заповедно производство. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд