Определение № 353 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 301/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Д. С. С. против определение от 23.03.2012г. по гр.д.№ 2164/2012г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против определение № 3 от 10.01.2012г. на Софийски РС по гр.д.№ 15 200 /2011г. на Софийски РС в частта, с която е прекратено производството по делото по предявеният от нея иск за признаване за установено по отношение на съпруга й Б. Г. С., че тя е собственик на половината от 975 900 акции с номинал 1лв.от капитала на [фирма] и претенцията по този иск е изпратена по подсъдност на СГС. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като по иска, по който производството е прекратено и изпратено по подсъдност, който следва да се квалифицира по чл. 30 от новия СК не е необходимо да се доказва наличие на сериозни причини за предявяването му и този иск може да се обединява ведно с иска за развод, с който ще се прекрати съпружеската имуществена общност. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса може ли иск по чл.30 от СК да се съедини при условията на евентуалност с иск за развод, с който се прекратява имуществената общност и закона не изисква доказване на сериозни причини за това. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 2/27.12.2001г. по т.д.№ 2/2001г. на ОСГК и Р № 133/23.03.2011г. по гр.д.№ 1700/2010г. на ІV гр.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК. Ответникът оспорва допускането на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като то е правилно и съобразено със задължителната съдебна практика, а цитираното от жалбоподателя решение № 133/23.03.2011г. е неотносимо към спора. Прави се възражение и за недопустимост на иска поради това, че се претендира половината от акциите, а не от стойността им. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният от С. иск за признаване за установено по отношение на съпруга й Б. Г. С., че тя е собственик на половината от 975 900 акции с номинал 1лв. от капитала на [фирма] е облигационен осъдителен иск и тъй като е с цена над 25 000 лв. е подсъден на СГС, съгласно чл. 104, ал.4 от ГПК, което е наложило разделянето му от бракоразводния процес и изпращането му по подсъдност за разглеждане от СГС. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос: може ли иск по чл.30 от СК да се съедини при условията на евентуалност с иск за развод, с който се прекратява имуществената общност и закона не изисква доказване на сериозни причини за това, не е обусловил пряко изводите на съда в обжалваното определение. Същественият въпрос е за подсъдността на иска по чл. 30 от СК и конкретно може ли подсъдността на бракоразводния иск да промени родовата подсъдност на иска по чл. 30 от СК. Съдебната практика без противоречие приема, че нормите, определящи родовата подсъдност са задължителни и че за нея, съдът следи служебно. Бракоразводния процес е особено исково производство, което подлежи на разглеждане от РС. С Р № 249 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 268/2009г. ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е изяснен характера на иска по чл.29 от СК /отм/, идентичен с иска по чл. 30 от новия СК за присъждане на дял от придобитите вещи, служещи за упражняване на професия, като такъв за облигационно вземане, а не вещен. Нормата на чл. 322 от ГПК допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношение и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. В чл. 318 от ГПК са изброени исковете, които се квалифицират като брачни. В нито една от двете норми не е посочен иска по чл. 30 от СК като брачен иск, или като такъв, който задължително, или по преценка на ищеца се разглежда в бракоразводния процес. С ТР № 2/27.12.2001г. по т.д.№ 2/2001г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустим иск за присъждане стойността на акциите, собственост на единия съпруг по иск на другия – не титуляр. С Р № 249 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 268/2009г. ІІ гр.о. и Р № 289 от 18.01.2012г. по гр.д.№ 1475/2010г. ІІ гр.о. и двете по чл. 290 от ГПК се даде разяснение, че иска по чл. 29 от СК от 1985г., респективно по чл. 30 от новия СК е за присъждане на стойност, а не на вещни права, че е за парично вземане, съставляващо част от стойността на акциите, съобразно приноса, който следва да бъде доказан от съпруга, който твърди, че има такъв, а иска е осъдителен. В. съд в обжалваното определение е изходил от този характер на иска при определяне на подсъдността му.. В цитираното от жалбоподателката Р № 133/23.03.2011г. по гр.д.№ 1700/2010г. на ІV гр.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК е разгледан въпроса може ли да се съедини иск за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака с иск за определяне на по-голям дял от нея. Този въпрос не е относим към спора, повдигнат с частната жалба. Самата жалбоподателка посочва иска по чл. 30 от СК като евентуален по отношение на иска си за развод. Не е предявяван иск за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака поради нарушаване интересите на единия съпруг. Или в обобщение, тъй като поставеният въпрос не е обусловил решаващия мотив за постановяване на обжалваното определение, а мотивите на съда са съобразени със задължителната съдебна практика, не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Затова обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение