Определение № 3024 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Л. С., чрез адвокат Л. Х., срещу въззивно решение № 913/05.07.2023 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 2451/2022 г., в частта, в която искът му против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство е отхвърлен за разликата над 1500 лв., ведно със законната лихва от 05.03.2018 г., както и в частта, в която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 1920 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение по чл. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за горницата над 1920 лв. е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Искът за имуществени вреди е граждански, с цена под 5 000 лв., като не попада в изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивното решение в тази част е окончателно, поради което в тази част касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът