Определение № 188 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1068/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. и С. М. С., срещу решение №14 от 13.01.2025г. по в.гр.д. №817/2024г. на Софийски окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №112 от 21.06.2024г. по гр.д. № 1365/2021г. на Самоковски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касаторите срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е погасено ипотечното право на банката, учредено с нот. акт № 197, том ІІІА, рег. №3957, дело №573/2007г. на нотариус Б. М., върху следния недвижим имот: апартамент - А33, с идентификатор 65231.919.144.4.41, находящ се в [населено място], [община], обл. София, к.к. „Б.“, апартаментен хотел „К.”, ет.2, ап. А33, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент, брой нива: 1/едно/, с площ от 65.85 кв.м., заедно с принадлежащите 16.73 кв.м. от общите части на сградата, при съседи: на същият етаж: 65231.919.144.4.40 и 65231.919.144.4.42, под обекта: 65231.919.144.4.20 и над обекта: 65231.919.144.4. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърдят, че ответната банка е в пълно неизпълнение, както и че е саботирала опитите на „А и Л Корпорация“ ООД - в несъстоятелност (с предишно наименование „Търговска къща Й.“ и „Търговска къща – А и Л“) за цялостно погасяване на дълга и неправомерно е отказала да даде съгласие за заличаване на ипотеката за имоти, за които е отправено искане. Оспорват изводите на въззивния съд, че те не са доказали при условията на пълно и главно доказване погасяването на ипотечното задължение от страна на „А и Л Корпорация“ ООД /н./. Излагат аргументи, че са платили цялата продажна сума на „А и Л Корпорация“ ООД /н./, въпреки това решаващият съд е приел, че горното не е относимо към уговореното между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя „А и Л Корпорация“ ООД /н./ в нот. акт №197, том 111А, рег. №3957, дело №573/2007г. на нотариус Б. М.. Твърдят, че Софийски окръжен съд неправилно е приел, че ипотечното право е неделимо и приобретателят на част от ипотекирания имот следва да понесе изпълнението върху своята част от имота за събиране на цялото задължение, а не само на частта от дълга, съответстваща на придобитата от него част от имота. Навеждат доводи, че в т.5 от нот. акт №197, том 111А, рег. №3957, дело №573/2007г. на нотариус Б. М., банката изрично е поела задължение при намаляване на дълга да заличи ипотеката до размера, с който същият е погасен, като се позовават на чл.20а ЗЗД, съгласно който договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Твърдят също, че И. Ц. Й. - бившият управител и собственик на капитала на „А и Л Корпорация“ ООД /н./ е отправил искане за заличаване на ипотеката на процесния апартамент, но банката не е изпълнила задължението си по т.5 от нот. акт №197, том 111А, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Б. М.. Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Поемането на права и задължения, както и обвързването със срокове, от страните по един нотариален акт, създава ли задължение за страните по друг нотариален акт, ако в първия това условие изрично не е вписано? 2. Неизпълнението на дадено от страната обещание, обективирано в изричен писмен документ и дадено въз основа на осъществени от насрещната страна действия, обвързва ли страните с действието на договорните отношения, визирани в чл.20а от ЗЗД? Излагат съображения и за очевидна неправилност на обжалваното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Ответникът „А и Л Корпорация“ ООД /н./, [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Поддържа, че въпросите в представеното от касаторите изложение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, нито е обосновано основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че по силата на договор за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставил на „Търговска къща Й.“ ЕООД (към датата на приключване на устните състезания - с наименование „А и Л Корпорация“ ООД) банков кредит в размер 3 000 000 евро за изграждане на „Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“, който ще бъде изграден в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144 от кв.21 по плана на к.к. „Б.“, [община]. Вземането на банката било обезпечено с договорна ипотека, учредена на 15.06.2007г. с нот. акт №197, т.ІІІа, рег. №3957, д. №573/2007г. на нотариус Б. М., върху собствения на кредитополучателя поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, находящ се в к.к. „Б.“, [община], с площ от 4 201 кв.м. и върху правото на строеж за построяване в този имот на сграда „Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“ със ЗП 1135 кв.м. и РЗП 5584 кв.м. Съдът е констатирал, че в т.5 от нот. акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. №573/2007г. на нотариус Б. М. за учредяване на договорната ипотека е посочено, че при прехвърляне на собствеността върху обекти, изградени в апартаментния хотел в поземлен имот 65231.919.144, независимо дали това ще стане като прехвърляне на право на строеж, в „груб строеж“ или в завършен вид, кредитополучателят се задължава да погасява части от кредита, равни на стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за квадратен метър продадена площ за апартаментите (включително и мезонета) и студиата, и по 900 евро за квадратен метър при продажбата на търговските помещения, включително и за общите части от сградите. Кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД се е задължил след изпълнение на тези задължения на кредитополучателя, да даде необходимото съгласие за частично заличаване на договорната ипотека само за продадения недвижим имот, чиято стойност кредитополучателят е изплатил при горепосочените условия. Също съставът на въззивния съд е установил, че ищците Н. С. С. и С. М. С. са придобили от „Б.-С“ ООД на основание договор за покупко-продажба, инкорпориран в нот.акт № 167, т. VIІА, рег. № 7361, д. №1310/2007г. на нотариус М., правото на строеж за обект – апартамент №33, в ипотекирания апартаментен хотел, находящ се на втори хотелски етаж, със застроена площ 65,85 кв.м., заедно с 0,8203% ид.ч. от общите части на сградата, които се равняват на 16,73 кв.м., при режим на СИО. Приел е за безспорно, че учредената с нот. акт №197/2007г. договорна ипотека е подновена по реда на чл. 172, ал.1 от ЗЗД през 2017г., преди изтичането на десетгодишния срок на действието на вписването й. Счел е, че последната има действие спрямо процесния самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № А33 с идентификатор 65231.919.144.4.41, тъй като този обект попада в сградата – апартаментен хотел, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144. Въззивният съд е изложил мотиви, че са налице две основания за погасяване на ипотечното право поради погасяване на обезпеченото вземане, а именно: частично - относно конкретен имот въз основа на чл.5 от нот. акт №197, т.ІІІ а, рег. №3957, т. д. №573/2007г., при което при получаване от страна на кредитополучателя на сума при продажба на имот, последният следва частично да погаси кредита с тази сума, а за кредитодателя се поражда задължение да заличи ипотеката само върху съответния имот с едностранно писмено изявление по реда на чл.179, ал.1 от ЗЗД; общо – при пълно погасяване на цялото вземане по кредита, което има за последица погасяване на ипотечното право върху всички обекти. Въззивният съд е намерил, че за процесния имот собственост на ищците, частно погасяване на ипотечното право не е настъпило. Счел е за недоказано ответникът „А и Л Корпорация“ ООД /н./, като кредитополучател, да е извършил плащания на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, като ипотекарен кредитор на сума съобразно площта на апартамента по реда на т.5 от н.а.№197/2007г. и анексите към него, а само при такова плащане за последния би възникнало договорното задължение за частично заличаване на ипотечното право. Приел е, че при всички останали хипотези на частично погасяване на кредита за ипотекарния кредитор не възниква задължение за частично заличаване на ипотеката. Решаващият съд е намерил за неоснователни доводите на ищците, че сочените от тях други плащания, които частично погасяват задължението на ответника - кредитополучател „А и Л Корпорация“ ООД /н./, следва да имат за последица пораждане на договорното задължение за ипотекарния кредитор да поиска заличаване на ипотеката върху процесния имот и съответно погасяване на ипотечното право върху този имот. Въззивният съд е анализирал доказателствения материал, като е приел, че щом не е осъществено договорно установеното в чл.5 от нот. акт №197, т. ІІІа, рег. №3957, д. №573/2007г. частично погасяване с цената, получена при продажбата на имота, никакво друго частично погасяване на обезпечения с ипотека кредит не води до някакъв вид пропорционално намаляване на обема на ипотечното право върху имота. Решаващият съд се е позовал също на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което към датата на приключване на устните състезания не са погасени напълно задълженията по обезпечения с процесната ипотека договор за кредит, съответно ипотечното право не е погасено поради пълното погасяване на кредита в съответствие с чл.150 ал.1 от ЗЗД. Софийски окръжен съд също е обсъдил доводите на ищците за плащания, извършени от трети лица, встъпили в дълга на „А и Л Корпорация“ ООД /н./ и участвали в споразумение с банката /договор за откриване на специална сметка от 02.08.2016г./ за погасяване на задължения на последното дружество както по процесния, така и по други договори. Счел за ирелевантно за спора дали тези трети лица и банката – ипотекарен кредитор са изпълнявали коректно поетите от задължения по споразумението, включително задължението на банката да приема и отнася постъпили плащания към погасяване на определени задължения съобразно уговорките в споразумението. Изтъкнал, че дори да е налице договорно неизпълнение, то може да бъде санкционирано с иск по чл.79 и сл. ЗЗД, но не чрез уважаване на настоящия иск, тъй като това би било непредвидена в закона форма на компенсация за неизпълнение на договор. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са абстрактно формулирани и не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, поради което не отговарят на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Първият въпрос е въведен с оглед изложените от касаторите доводи за липса на връзка между задълженията, поети от „А и Л Корпорация“ ООД /н./, с предишно наименование „ Търговска къща Й.“ ЕООД по чл.5 от нот. акт №197, т. ІІІа, рег. №3957, н.д.№573/2007г. и уговорките в т.2 и т.3 от нот. акт №172, т. ІІа, рег. №4051, н. д. №348/2009г. Последният нотариален акт не е представен по делото и съответно не е обсъждан от съда. Задължение за заличаване на договорната ипотека върху процесния апартамент в срок до 5 работни дни, считано от датата на съставяне на Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа, е поето от „Търговска къща Й.“ ЕООД в т.3 от нот. акт №123, т. ІVа, рег. №4788, н. д. №692/2007г., с който дружеството е учредило право на строеж върху процесния апартамент в полза на праводателя на ищците „Б. – С“ ООД. Въззивният съд не е застъпил становище, че срокът, уговорен в договора за учредяване на право на строеж, е породил действие в отношенията на „Търговска къща Й.“ ЕООД и ипотекарния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, нито е придал значение на този срок при преценката на предпоставките за заличаване на ипотеката върху процесния апартамент, предвидени в чл.5 от нот. акт №197, т. ІІІа, рег. №3957, д. №573/2007г. Поради това въпросът не се явява обуславящ за изводите за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Вторият въпрос в изложението касаторите обвързват с доводите си за неправилна преценка на въззивния съд, че дори да е налице неизпълнение на задълженията на банката по договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016г. то може да породи за банката отговорност за неизпълнение на този договор, но не се отразява на съществуването на ипотечното право върху недвижимия имот, собственост на касаторите. Чрез този въпрос се въвеждат оплаквания за необоснованост на решението, която би съставлявала основание за касиране на въззивния акт като неправилен - чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Евентуалната необоснованост на изводите на съда и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Несъгласието на касаторите с изводите на съда, че при условията на пълно и главно доказване те не са установили твърденията си за частично или пълно погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, което да е породило за банката задължението да предприеме действия по заличаване на ипотеката спрямо процесния обект, не може да обоснове наличието на предпоставките за допускане на касационен контрол на атакуваното решение. По поставените въпроси касационните жалбоподатели не са обосновали и предпоставките, включени в допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. Касационните жалбоподатели са се позовали на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК само бланкетно, като не навеждат доводи за съществуване на някоя от изяснените форми на това основание за достъп до касация, нито сочат непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от тълкуване. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 от ГПК проверка. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Касаторите обосновават очевидната неправилност с твърдения за неправилност на изводите на въззивния съд, че не са налице предпоставките за погасяване на ипотечното право, установени в договора за учредяване на ипотека, както и че вината за това, че дългът не е погасен, е изцяло на ответника „А и Л Корпорация“ ООД. Изложените твърдения за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон съставляват основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд. На ответника по касация „Първа инвестиционна банка“ АД следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2656, 79 евро /равностойност на 5196,23 лева/, извършването на които се доказва от представената фактура №6794/20.01.2025г., както и преводно нареждане от 25.09.2025г. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд