Определение № 2477 от 06.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от синдика на „Р. ОЙЛ 1“ ЕООД – И. А. М., срещу определение № 1265/24.04.2025г., постановено по к.т.д. № 295/2025г. на ВКС, Второ т.о., 2 състав, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 523 от 11.10.2024 г. по в. гр. д. № 460/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 231 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 340/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЕТ „Н.-2003-Н. Н.“ и ЗП И. П. И. главен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26 ЗЗД за обявяване недействителността, съответно за прогласяване нищожността като симулативен, противоречащ на закона и заобикалящ закона, на договор от 29.11.2018 г. за покупко-продажба на земеделска техника, сключен между ЕТ „Н.-2003-Н. Н.“ и И. П. И.. Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно. Счита, че макар в исковата молба да била посочена като цена на иска сумата от 1200 лв., която е по фактура, продадените вещи били на стойност, в пъти по-висока, поради което се претендирала нищожност на договора. Счита, че съобразно допълнителната експертиза, стойността на вещите, които не били предоставени за оглед на вещото лице, е в размер на 6 105,96лв., т.е. само те са над 5 000 лв. и чрез прибавяне на сумата към стойността на имуществото в първия вариант на оценка, общата стойност би възлязла на 14 676,16 лв., а във втория – на 10 945,96лв., но и в двата случая надвишава прага по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допустимост на касационно обжалване от 5 000 лв. Според жалбоподателя делото е гражданско, а не търговско, за което изтъква, че така било разгледано и от РС – Горна Оряховица, и от ОС – Велико Търново. Според него, след като съдът е преценил и разгледал спора като граждански, следва да се счита такъв. По подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение. Ответната по частната жалба страна – ЕТ „Н. -2003 – Н. Н.“ оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор, подаден от процесуалния му представител – адв. Д. С.. Счита, че касационното производство е недопустимо и правилно жалбата е оставена без разглеждане. Претендира обжалваното определение да бъде потвърдено. Ответникът - ЗП И. П. И. не е подал становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: ВКС, 2ро т.о. по т.д. № 295/2025г. е бил сезиран с касационна жалба, подадена от синдика на „Р. ОЙЛ 1“ ЕООД – И. А. М., срещу решение № 523 от 11.10.2024 г. по в. гр. д. № 460/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 231 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 340/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ЕТ „Н.-2003-Н. Н.“ и И. П. И. искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и евентуален иск по чл.26 ЗЗД за обявяване недействителността, съответно - за прогласяване нищожността като симулативен, противоречащ на закона и заобикалящ закона на договор от 29.11.2018 г. за покупко-продажба на описаната земеделска техника, сключен между ЕТ „Н.- 2003-Н. Н.“ и И. П. И.. Съдът е приел, че предявените при условия на евентуалност искове са облигационни, като е посочил, че главният иск по чл. 135 ЗЗД е с цена съобразно сключения между ответниците договор от 29.11.2018г. за покупко-продажба на стойност 1 200 лв., а от приетото заключение на СТЕ било видно, че пазарната стойност на продадените вещи е 8570, 20 лв. Счел е, че и в двата варианта е под прага за допустимост от 20 000 лв. по търговски дела и касационното производство е недопустимо, поради което с обжалваното определение е оставил без разглеждане касационната жалба. ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя извода на съда в обжалваното определение, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключени от обхвата на касационното обжалване са решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както се посочва в ТР № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че след като делото било разгледано от първоинстанционния и второинстанционния съд като гражданско, не можело да се приеме от ВКС, че е търговско. При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се отчита, че търговски характер имат и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, а дефиницията за търговска сделка се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но търговски характер на сделката е налице и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – т.нар. субективни /относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска в разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ - достатъчно е сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. В случая предявените искове са за недействителност на договор за продажба на стоки, представляващи земеделска техника, който е сключен между едноличния търговец - ЕТ „Н.-2003-Н. Н.“ и Земеделския производител - И. П. И., като сделката безспорно е свързана с осъществяваната от първия търговска дейност. Следователно сделката е търговска, и цената на исковете, определена по реда на чл. 69, ал.1 ГПК с оглед стойността на договора, е под 20 000 лв., т.е. под прага за допустимост на касационно обжалване. Погрешното посочване в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски по частната жалба не се следват на жалбоподателя с оглед изхода на спора, а от противната страна не е заявено искане за присъждане и не се установява да са направени. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,