Определение № 775 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 455/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И. и С. Б. Д., против постановеното от Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, решение № 13 / 18.01.2012 год. по т.д. № 294 / 2011 год., в частта, с която е потвърдено решение № 77 / 24.06.2011 год. по т.д.№ 238 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, в обжалваната му пред въззивния съд част, с която първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че съществува вземане на [фирма] към касаторите, в качеството им на солидарни длъжници, за сумата от 72 367,31 лв. по запис на заповед от 30.11.2009 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 05.11.2010 год. до окончателното й заплащане. Касаторите твърдят неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Считат, че съдът неправилно и в противоречие със задължителна за същия съдебна практика, не е съобразил, че кредиторът не доказва наличието на каузално правоотношение между себе си [фирма], обезпечено с издадения в негова полза запис на заповед, авалиран от физическите лица - касатори, на основание който запис на заповед и по реда на чл.417 т. 9 от ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично вземане, обусловило исковото производство по чл.422 ГПК,предвид възражение на длъжниците по реда на чл.414 ГПК. Намират, че неправилно не е уважено възражението им, основано на чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД, както и това за материална подправка на записа на заповед, досежно падежа на задължението, както и че не са съобразени правните последици на сключената между страните спогодба – новиране ,по смисъла на чл.107 ЗЗД, на паричното задължение в такова за предаване на селскостопанска продукция. Ответната страна - [фирма] – счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторите дори формално не са посочили, съответно не са и обосновали хипотеза по чл.280 ал.1 от ГПК, в която го претендират, по конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Цитираната и приложена към касационната жалба задължителна съдебна практика ответната страна намира неотносима към предмета на спора и решаващите мотиви на съда или непредпоставяща в съдържанието си противоречие с възприетото от същия по предмета на спора. Казуалната съдебна практика страната оспорва и като непридружена с доказателство за влизането й в сила. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Заповедното производство е приключило с издаването в полза на кредитора [фирма], на заповед за изпълнение на парично задължение, основано на запис на заповед от 30.11.2009 год., за сумата от 72 367,31 лв., срещу длъжниците: [фирма] / издател /, чийто едноличен собственик и управител е И. М., както и срещу последния и С. Д., като авалирали записа на заповед. В производството по субективно съединените искове по чл.422 от ГПК, предявени предвид възражението на длъжниците И. М. и С. Д. по реда на чл.414 ГПК, кредиторът [фирма] е посочил наличие на каузално правоотношение с [фирма], по договор за продажба на горива и семена, в обезпечаване вземанията си към дружеството по който е издаден процесния запис на заповед. Ответниците са противопоставили възражение за издаването му в обезпечение на договор за заем на парична сума, която реално не е получена от заемателя [фирма] ,но не са доказвали каузално правоотношение между [фирма] и [фирма] с правно основание чл. 240 ЗЗД. Противопоставили са погасяване правото на кредитора да претендира плащане по записа спрямо авалистите, на основание чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД, тъй като искът срещу издателя – длъжник не е предявен в шестмесечния срок, считано от падежа, посочен в записа на заповед. Същевременно сочат, че при издаването на записа такъв падеж не е посочен, респ. е последващо дописан от друго лице, с оглед което и до подаване на касационната жалба твърдят недействителност на записа на заповед, а в касационната жалба свързват материалната подправка - с падеж „ на предявяване”, каквото предявяване кредиторът не е извършил. Позовали са се и на новиращия ефект на последващо сключена спогодба от 05.06.2010 год., с която считат, че задължението спрямо [фирма], признато в т .1 в размер от 78 522 лв. към датата на спогодбата, е преуредено в задължение за предаване на селскостопанска продукция, съответно индивидуализирана по количества и единична цена и с договорени срокове на частични доставки, с което / т.6 от спогодбата / са уредили изцяло търговските си отношения по издължаването на признатата в т.1 сума. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че видимото изписване на дата на падежа в записа на заповед, с чужд, различен от този на издателя в останалата част на документа почерк, не обосновава извод за неговата недействителност, тъй като законът не съдържа изискване за саморъчно изписване на записа на заповед. Приел е за доказано от заключението на съдебно – икономическата експертиза и представените писмени доказателства, твърдяното от кредитора каузално правоотношение по договор за търговска продажба на горива и семена и обезпечителната функция на записа на заповед, в изпълнение задълженията на купувача - [фирма] по договора. Приел е неприложима към отговорността на авалиста разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД. По отношение представената спогодба се е позовал на неизпълнението на поетите от длъжника задължения по същата и на неуважено заявление за издаване заповед за изпълнение въз основа на нея, по реда на чл.417 т.3 ГПК, поради което задължението по каузалното правоотношение, „ стоящо зад спогодбата и абстрактната сделка „, се явява изискуемо на основание последната. Правни последици на новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД ,още повече в аспект на обезпеченията на новирания дълг, каквото е прието че съставлява записа на заповед, съдът не е коментирал. В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Същите не са посочили дори формално хипотезата на чл.280 ал.1 от ГПК, за преценка на допълнителния селективен критерий за допускане на обжалването. Правомощие на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, е единствено да конкретизира и уточни поставения въпрос, не и да замести касатора в това му задължение. От изложението могат най-общо да се изведат аспектите, в които правният въпрос би бил поставен, което не е равнозначно на формулиран ясен и точен такъв, обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Дори да би се споделило противното, относно изследване на каузалното правоотношение в производството по чл.422 ГПК, предвид обезпечителна функция на записа на заповед по отношение същото / един от ясно изводимите аспекти в изложението /, е налице трайна съдебна практика, с която и в съответствие с релевираните от кредитора доводи, респ. възражението на ответниците и разпределението на доказателствената тежест, съдебното решение е изцяло съобразено / реш. № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49 от 2010 год. І т.о., реш.№ 102 / 25.07.2011 год. по т.д.№ 672 / 2010 год. на ІІ т.о., реш. № 121 / 04.07.2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о., реш.№ 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901 / 2009 год. на І т.о., решение № 119 / 08.07.2011 год. по т.д.№ 1160/ 2010 год. на ІІ т.о. и др. /. По неприложимостта на чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД при менителничното поръчителство / втори ясно изводим аспект /, предвид самостоятелността / неакцесорността / на последното спрямо главното задължение, е постановено задължително за въззивна инстанция решение, по реда на чл.290 ГПК - № 120 / 30.07.2010 год. по т.д.№ 988 / 2009 год. на ТК, ІІ т.о., с което въззивното решение също е съобразено. Дописаният реквизит на записа на заповед ответниците в изложението по чл.280 ал.1 ГПК противопоставят в аспект на изискуемост на вземането по ефекта „ на предявяване „, а не с оглед недействителността на ценната книга, в който смисъл съдът единствено е изложил мотиви, в съответствие с процесуалната им позиция до предявяването на касационната жалба. Както и по отношение останалите пороци на въззивното решение, така и досежно противопоставената спогодба, касаторите не формулират правен въпрос, относим към решаващите изводи на съда, като дори не е изводим аспекта, в който същите я навеждат. Дали сключената спогодба има новиращ ефект в конкретния случай, вкл. с оглед различните твърдения на страните в процеса, относно връзката между каузалното и менителничното правоотношения, е въпрос преценим по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение