Определение № 648 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 20/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №602 от 26.10.2012 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №679/2012 г., с което е обезсилено решение №553 от 23.03.2012 г. на Русенския районен съд по гр.д. №16/2012 г. и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е обявен на основание чл.74, ал.1 КТ за недействителен трудов договор №15/16.12.2011 г., сключен между ищеца Р. Б. Р. и ответника [фирма]. Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото ищецът може да предяви иск за несъществуване на трудово правоотношение. Недоволен от решението е жалбоподателят Р. Б. Р., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл.74, ал.1 КТ. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са съдебни решения. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС, което се установява от представеното от касатора решение №81 от 25.02.2011 г. по гр. дело №930/2010 г. на ВКС, III г.о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.