Определение № 3859 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й. А. против решение № 203 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 12959/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20170181 от 10.08.2021 г., постановено по гр. д. № 45978/2020 г. на СРС и вместо това са отхвърлени предявените от него искове с право основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъдена Х. П. Д.-М. да му заплати сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дейността на ответницата, като ликвидатор на „ХИТ06“ ООД – в ликвидация, ЕИК 126726703, изразяваща се в претърпяна загуба вследствие от незаплатен припадащ се ликвидационен дял, както и сумата от 24 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дейността й като ликвидатор на „ХИТ-06“ ООД – в ликвидация, изразяващи се в претърпяна загуба вследствие осъществената при занижена цена покупко – продажба на поземлен имот № ***в [населено място], м. „А.“, ЕКАТТЕ ***, [община], с площ от 5 000 дка., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 28.04.2017 г., до окончателното плащане, като неоснователни. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.5а, ал.2 във вр. с пар.4 и пар.5г ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и необоснованост на извода, че „ХИТ-06“ ООД – в ликвидация е действащо и иска следва да се насочи към него. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу дружество, намиращо се в производство по ликвидация по реда на чл. 273, ал.2 ТЗ. Твърди се противоречие с Решение № 210 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1470/2016 г., II т. о., Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г., I т. о., Решение № 344 от 08.05.2006 г. по т.д. № 659/2005 г. на ВКС, І т.о. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради приетото от съда, че ищецът има друг ред да реализира претенциите си. Ответницата по касация Х. П. Д.-М. оспорва касационната жалба с доводи, че решението, с което е определена за ликвидатор не е оспорено от ищеца-касатор, че се касае за търговски отношения и не следва да се носи отговорност по чл. 45 ЗЗД, че не тя, а дружеството е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове. Оспорва допускането до касационен контрол, тъй като формулираният въпрос е неотносим. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: „ХИТ06“ ООД – в ликвидация, ЕИК 126726703 е учредено през м. октомври 2006 г., вписано по ф. д. № 912/2006 г. на Хасковски окръжен съд. С решение от 06.11.2006 г. са регистрирани промени, след които съдружници с по 50 % дялове остават ищецът и ответницата, а дружеството е с капитал 5000 лв. С № 174, том 4, рег. № 8452, дело № 705/2006 г., на 16.11.2006 г. дружеството е придобило недвижим имот № ***в [населено място], м. „А. “, ЕКАТТЕ ***, [община], с площ от 5 000 дка., с идентификатор ***. Безспорно е установено, че „Хит-06“ ООД не е пререгистрирано в срока по § 4, ал.1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, поради което и на основание § 5, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дейността му се прекратява, считано от 01.01.2012 г. По делото е представен протокол от общо събрание на съдружниците от 20.12.2016 г. в който е установено, че не е направена пререгистрация на дружеството по ЗТР до 31.12.2011 г., поради което дейността му е прекратено, а дружеството – заличено, но тъй като то притежава недвижим имот, следва да се обяви в ликвидация на осн. пар.5, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Ответницата е внесла на 21.02.2017 г. заявление да бъде вписвана в Търговския регистър като ликвидатор на посоченото дружество и е регистрирана като такава. С нотариален акт № 127, том І, рег. № 2226, дело № 121/2017 г. на 28.04.2017 г. „Хит-06“ ООД, представлявано от ликвидатора си Х. П. Д. – М., е продало на С. Х. М. придобитият от дружеството недвижим имот ***, с идентификатор ***за сумата от 3 600 лв. Установено е, че данъчната оценка на имота е 6 600 лв., а справедливата пазарна стойност към датата на извършване на продажбата – 28.04.2017 г. е 52 000 лв., видно от приетото заключение, изготвено от в. л. инж.С. В. А.. Ищечът, след изменение на иска, претендира половината от 48 000 лв., т.е. 24000 лв. РС е уважил иска, като е приел, че са налице елементите на състава на непозволеното увреждане. За да отмени решението на РС и да отхвърли иска, въззивната инстанция е приела, че е неоснователен доводът на касатора, че не е участвал в общо събрание на „ХИТ-06“ ООД, на 20.12.2016 г. и не е подписвал протокол от посочената дата, защото не се установява успешно проведено производство за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, респ. за недопустимост или нищожност на вписването по реда на чл.604 ГПК. Съдът е приел, че в резултат непререгистрирането на „ХИТ-06“ ООД в законоустановения срок, е прекратена дейността му, но дружеството не е заличено като правен субект, а е в производство по ликвидация, което не е приключило. Приел е, че от изтичането на срока по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТР до 31.01.2017 г., т. е. до служебното заличаване на търговски дружества и кооперации от Агенция по вписванията, непререгистриралият се търговец не е неправосубектен, а е с ограничена от закона правоспособност. Дейността му е прекратена по силата на изричната разпоредба на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, отнета му е възможността да предявява искове, да подава молби за образуване на изпълнителни производства и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за погасяване задължения към работници и служители и публични задължения, но не му е отнета процесуалната дееспособност на ответник по такива спорове, включително когато същите се завеждат след 01.01.2012 г. Съдът се е позовал на съдебна практика: определение № 726 от 30.07.2012 г. по ч. т. д. № 512/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 1002 от 06.11.2012 г. по ч. т. д. № 758/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 864 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 594/2012 г. на ВКС, І т.о. Тъй като производството по ликвидация не е приключило, то против дружеството могат да се предявяват искове. Съдът, позовавайки се на решение № 152 от 19.102009 г. по т. д. № 774/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е приел, че ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество между съдружниците по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, ищецът има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни противоправни бездействия на ликвидатора, в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. Тъй като ХИТ-06“ ООД не е заличено, а е в ликвидация, не може да се ангажира деликтната отговорност на ответницата, като за ищеца е налице друг ред за защита. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по формулираният въпрос: „допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу дружество, намиращо се в производство по ликвидация по реда на чл. 273, ал.2 ТЗ“, тъй като той отговорът на този въпрос е мотивирал съда да отхвърли иска. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В цитираните от съда определение № 726 от 30.07.2012 г. по ч. т. д. № 512/2012 г. на ВКС, II т.о. и определение № 1002 от 06.11.2012 г. по ч. т. д. № 758/2012 г. на ВКС, II, т.о. е прието, че след прекратяване на дейността на осн. пар.4 ЗТРРЮЛНЦ до изтичане на срока по пар.5г, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не регистрираните дружества по този закон имат ограничена процесуална дееспособност. Относно обема й са изброени действия, които включват само процеса на ликвидация. Решението, на което се е позовал съдът /решение № 152 от 19.102009 г. по т. д. № 774/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ е с предмет осъдителен иск за пропуснати ползи от съдружник срещу дружеството, което не е било заличено, но е било в производство по ликвидация и е неотносимо към спора, предмет на настоящото дело. В цитираните от касатора Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г., I т. о. и Решение № 344 от 08.05.2006 г. по т.д. № 659/2005 г. на ВКС, І т.о. е разгледан въпроса за правосубектността на дружествата в хипотезата на пар.5г, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато за търговец по ал.4 от същия текст, който се счита заличен по право при непредприети действия за регистрация в ТР до 31.01.2017 г. е открито имущество, какъвто е настоящия случай. С Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г., I т. о е прието, че след заличаването му от търговския регистър, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир, а процедурата по чл. 273, ал. 2 ТЗ съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство - чл. 267 - 273, ал. 1 ТЗ. В Решение № 344 от 08.05.2006 г. по т.д. № 659/2005 г. на ВКС, І т.о. също е посочено, че с вписване на възобновяване на производството по ликвидация по чл. 273, ал.2 ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството. В Решение № 58 от 31.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 49/2011 г., II т. о., /известно на съда/ също се приема, че заличено търговско дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ГПК не се възстановява парвосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество е приет за недопустим. Предвид приетото от въззивният съд и в цитираната съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение