Определение № 1494 от 14.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1174/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Силвия 2007“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. С. С. от САК, срещу решение № 116 от 22.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 655/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260260 от 11.04.2022 г. по т. д. № 2283/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която „Силвия 2007“ ЕООД е осъдено да заплати на „ИМО 2005" ООД /н./ на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумата 62 618.38 лв. - дължима неплатена част от цената на апартамент № А605, намиращ се в жилищна сграда в [населено място], изградена в УПИ I-1696 от кв. 42 по плана на [населено място], местност „Студентски град“, прехвърлен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, вписан под акт № 139, вх.рег. № 62070/23.12.2009 г. на Служба по вписванията - [населено място], ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 8 767.27 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 62 618.38 лв. за периода от 25.05.2019 г. до 09.10.2020 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили крайните правни изводи на въззивния съд по съществото на спора и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС: „ 1. Процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото; 2. Обогатява ли се без основание (за сметка на купувача) продавачът по нотариален акт за продажба, който е поел задължение да извърши СМР, нужни за издаването на Акт - образец 15, получил е частта от цената, съответстваща на тези СМР, но не е извършил същите, в хипотеза, в която купувачът на свой ред е препродал имота в състояние на груб строеж и поради това е пропуснал да реализира ползата от продажбата на имот, снабден с Акт - образец 15; 3. Представляват ли от гледна точка на чл. 59 ЗЗД релевантни форми на неоснователно обедняване на купувача и съответно на неоснователно обогатяване на продавача на имот със степен на завършеност „груб строеж“ следните хипотези: Спестяването на разходи от продавача по нотариален акт на разходите за извършването на СМР, необходими за издаването на Акт -образец 15, които разходи продавачът е обещал, че ще извърши, но не е извършил; Заплащането от купувача на частта от цената по нотариалния акт, съответстваща на тези (неизвършени от продавача) СМР; Пропускането от страна на купувача на сигурния доход от препродажбата на имота в степен на завършеност с Акт образец - 15 и препродажбата му (вместо това) в състояние на груб строеж; 4. Допустимо ли е възражение за съдебно прихващане с насрещно активно вземане на ответника, което не е предявено в производството по несъстоятелност на ищеца, ако това производство по несъстоятелност е все още висящо“. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото, но не са получили отговор в практиката на ВКС и приложимата към тях уредба в Търговския закон не е достатъчно ясна и пълна: „ 1. За да бъде удовлетворено чрез прихващане по чл. 645 от ТЗ (вкл. чрез съдебна компенсация), следва ли активното вземане на ответника да бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца; 2. Регламентира ли чл. 645 от ТЗ (вкл. за хипотезата на съдебна компенсация) специален ред за удовлетворяване на заявеното за прихващане активно вземане, който ред - в отклонение от общия, не изисква активното вземане да е предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ИМО 2005" ООД /н./ със седалище в [населено място] - чрез синдика адв. К. К.. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба, като е направено искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 2283/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от „ИМО 2005“ ООД /н./ против „Силвия 2007“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на сумите 90 000 лв. - остатък от продажна цена на апартамент № А605 в жилищна сграда, изградена в УПИ I-1696 от кв. 42 по плана на [населено място], местност „Студентски град“, прехвърлен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, и 12 600 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената цена за периода от 25.05.2019 г. до 09.10.2020 г. В исковата молба ищецът е поддържал, че според уговорките в нотариалния акт претендираният остатък от цената на закупения апартамент е следвало да бъде заплатен в едноседмичен срок след издаване на Акт обр.15 за сградата, но въпреки издаването на акта на 24.05.2019 г., ответникът - купувач не е платил сумата 90 000 лв. и е изпаднал в забава, считано от 25.05.2019 г. В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражение за неизпълнен договор, като е посочил, че на 05.10.2009 г. е сключен предварителен договор за продажба и за изграждане на апартамента, с който ищецът - продавач се е задължил да извърши довършителни работи по сградата и да я приведе от състояние в груб строеж до състояние на завършена сграда, снабдена с Акт обр.15, като с оглед на така поетите задължения в договора е уговорена продажна цена за обекта 159 600 лв.; Поради неизпълнение на задължението за довършване и снабдяване на сградата с Акт обр.15 и Акт обр.16 ищецът няма право да претендира пълния размер на уговорената цена. Ответникът е навел твърдения, че довършителните работи в сградата, както и снабдяването й с Акт обр.15 и Акт обр.16, са извършени от трето за договорното правоотношение лице - „МДМА - 16“ ООД; че впоследствие апартаментът е прехвърлен с договор за продажба на друг купувач - Д. Д., който е извършил плащания към ищеца за погасяване на задълженията на „Силвия 2007“ ЕООД по договора за покупко - продажба и след придобиване на собствеността е заплатил на „МДМА - 16“ ООД стойността на довършителните работи в апартамента; че поради забавата на ищеца да завърши сградата и да я въведе в експлоатация „Силвия 2007“ ЕООД е претърпяло имуществени вреди (пропуснати ползи) на стойност 61 809 лв., представляващи разлика между цената на апартамента с актове обр.15 и обр.16 и цената без издадени актове; че вследствие забавата на ищеца за дружеството - купувач е възникнало вземане за неустойка, уговорена в клаузата на чл.14, ал.2 от предварителния договор. Въз основа на изложените твърдения, наред с възражението за неизпълнен договор, ответникът е противопоставил възражение за прихващане с вземане за сумата 31 920 лв., представляваща неустойка по чл.14, ал.2 от предварителния договор в размер на 20 % от уговорената в договора обща продажна цена (159 600 лв.), а при условията на евентуалност - възражения за прихващане с вземане за сумата 61 809 лв. - стойност на пропуснатите ползи от забавеното изпълнение на задължението за снабдяване с актове обр.15 и обр.16, и с вземане за сумата 22 972 лв. - стойност на неизвършените от ищеца довършителни работи, необходими за снабдяване на сградата с актове обр.15 и обр.16, заплатена от Д. Д. на „МДМА - 16“ ООД. Всички възражения са оспорени от ищеца, като по отношение на заявените за прихващане вземания ищецът се е позовал на неспазване на специалните изисквания на чл.645 ТЗ - с оглед откритото по отношение на него производство по несъстоятелност, и на изтекла погасителна давност. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил главния иск, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, за сумата 62 618.38 лв., и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8 767.27 лв., като е отхвърлил исковете до пълните предявени размери от 90 000 лв. и 12 600 лв. В частта за отхвърляне на исковете решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да се произнесе по исковете, първоинстанционният съд е извършил анализ и преценка на доказателствата и е приел за установени следните релевантни за спора факти: С договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, продавачът „ИМО 2005“ ООД е продал на купувача „Силвия 2007“ ЕООД изграден в степен на завършеност „груб строеж“ недвижим имот - апартамент № А605 в жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „Студентски град“, в УПИ І-1696 от кв.42 по плана на [населено място], за сумата 99 600 лв. В нотариалния акт е вписано, че част от продажната цена в размер на 9 600 лв. е платена от купувача преди подписване на акта, а остатъкът от 90 000 лв. ще бъде заплатен в едноседмичен срок от издаване на Акт обр. 15 за сградата. На 28.10.2010 г. купувачът е заплатил на продавача сума в размер на 14 000 евро, като в издадения от продавача ПКО № 276/28.10.2010 г. е отбелязано основание за плащането „вноска за ап.А605, за заличаване на ипотека“. След сключване на договора, с решение от 01.10.2012 г. по т.д. № 409/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград, е открито производство по несъстоятелност на „ИМО 2005“ ООД. На 17.05.2019 г. е съставен констативен акт обр.15 за сградата, в която се намира закупеният от „Силвия 20007“ ООД апартамент, и с оглед на това ищецът - продавач е отправил до ответника покана за заплащане в едноседмичен срок на остатъка от продажната цена в размер на 90 000 лв. Между страните е сключен и предварителен договор от 05.10.2009 г. за продажба и задължение за изграждане на апартамент № А605, в чл.2 на който е уговорено, че купувачът „Силвия 2007“ ЕООД дължи на продавача „ИМО 2005“ ООД продажна цена за имота в размер на 159 600 лв., от които 9 600 лв. са внесени като капаро на 25.09.2009 г., 60 000 лв. са платени в деня на подписване на договора и остатъкът от 90 000 лв. ще бъде заплатен в едноседмичен срок от издаването на Акт обр.15 за сградата. В клаузите на чл.6 и чл.11, ал.1, б.“а“ са уговорени задължения за продавача да изгради за своя сметка обекта в посочена степен на завършеност, да завърши и да предаде обекта с Акт обр. 15 в срок до 31.08.2010 г. В клаузата на чл.14, ал.2 е обективирано съгласие на договарящите, че при забава за предаване на сградата с Акт обр.15 повече от една година изпълнителят - продавач дължи неустойка в размер на 20 % от общата продажна цена. С договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 110, том III, рег. № 7782, дело 436 от 06.11.2018 г. по описа на нотариус с рег. № 268 на НК, „Силвия 2007“ ООД е продало на Д. П. Д. закупения от „ИМО 2005“ ООД апартамент № А605, изграден до степен “груб строеж”, за цена 50 000 евро. В договора е уговорено, че цената ще се плати по банков път преди вписване на нотариалния акт, като в тежест на продавача остава изплащането на задължението към „ИМО 2005“ ООД по нотариалния акт от 23.12.2009 г., което не е изискуемо по причина, че сградата, в която се намира продаваният апартамент, не е приета с Акт обр. 15. Предвид липсата на издадени за сградата актове обр.15 и обр.16, купувачът Д. Д. се е задължил след приемане на сградата и издаване на удостоверение за въвеждането й в експлоатация да заплати на дружеството, извършващо довършителните работи, стойността на извършените в закупения от него апартамент работи. С постановление за възлагане, издадено в хода на производството по несъстоятелност на „ИМО 2005“ ООД, са възложени на „МДМА -16“ ООД имоти в сградата, изградена в УПИ І-1696 от кв.42 по плана на [населено място], район „Студентски град“, завършени до етап „груб строеж“. На 18.10.2018 г. е сключено споразумение между „Силвия 2007“ ЕООД и „МДМА - 16“ ООД, с което са постигнати уговорки относно довършването и въвеждането в експлоатация на сградата. След придобиване на правото на собственост върху апартамент № А605 Д. Д. е заплатил на “Банка ДСК” ЕАД сумата 14 000 евро за частично заличаване на вписаната от „ИМО 2005“ ООД ипотека върху апартамента (пл. нареждане от 27.06.2019 г.) и на “МДМА - 16” ООД сумата от 22 972 лв. за извършени довършителни работи в апартамента (пл. нареждане от 14.08.2019 г.). При така възприетата фактическа обстановка по спора първоинстанционният съд е направил изводи, че с подписване на нотариалния акт от 23.12.2009 г. е извършено валидно прехвърляне на правото на собственост върху описания в акта недвижим имот и с оглед постигнатата от страните договорка за разсрочване на дължимата продажна цена ответникът - купувач е следвало да заплати посочения в нотариалния акт остатък от цената - 90 000 лв., в срок до 24.05.2019 г. (една седмица след издаване на Акт обр.15 за сградата); С извършеното на 28.10.2010 г. плащане на сумата 14 000 евро с левова равностойност по курса на БНБ 27 381.62 лв., предхождащо откриването на производството по несъстоятелност на дружеството - продавач, ответникът е погасил частично задължението си до размер на платената сума и е останал задължен за сумата 62 618.38 лв., за която главният иск е основателен. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че ищецът няма право да получи пълния размер на цената, уговорена при сключване на предварителния договор за продажба, тъй като не е изпълнил задължението си да довърши сградата (и апартамента) и да я снабди с актове обр. 15 и обр.16. Съдът е преценил, че с нотариалния акт от 23.12.2009 г. страните са предоговорили изцяло условията за плащане на продажната цена за апартамента и за неговото изграждане, постигайки съгласие цената за прехвърляне на правото на собственост за завършен в груб строеж обект да се дължи в размер на 99 600 лв., платими по посочения в нотариалния акт начин. В зависимост от тази преценка съдът е приел, че с предявения иск ищецът претендира уговорената в нотариалния акт цена, която е различна от цената по предварителния договор, включваща и изграждането на обекта в срок до 31.08.2010 г. Изложил е съображения, че възражението на ответника за неизпълнен договор (чл.90, ал.1 ЗЗД) е неоснователно, тъй като независимо от неспазването на уговорения в предварителния договор срок за завършване на сградата - 31.08.2010 г., ищецът е представил доказателства за завършване на сградата с Акт обр.15, с което е изпълнено условието в нотариалния акт за заплащане на остатъка от продажната цена, като за правото на ищеца да претендира дължимия остатък от цената е без значение кой е бил възложител на извършените СМР. По отношение на заявените от ответника възражения за прихващане първоинстанционният съд се е произнесъл, че те са недопустими извън предявяването им в откритото производство по несъстоятелност на дружеството - ищец и пропускът да се предявят заявените за прихващане вземания в производството по несъстоятелност изключва възможността за разглеждане на възраженията в исковото производство. На самостоятелно основание съдът е приел, че дори да са допустими, възраженията за прихващане са неоснователни поради погасяване по давност на заявените за прихващане вземания, а освен това и поради липса на активна материалноправна легитимация за ответника да претендира сумата 22 972 лв., платена от Д. Д. на „МДМА - 16“ ООД за довършителни работи в обекта, и поради недоказаност на твърдените пропуснати ползи на стойност 61 809 лв. Сезиран с въззивна жалба от ответника „Силвия 2007“ ЕООД, Апелативен съд - София е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната осъдителна част, след като е споделил крайния извод в решението за основателност на предявените искове до размер на сумите 62 618.38 лв. и 767.27 лв. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, която е възпроизвел в мотивите към собственото си решение. Изразил е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че предварителният договор от 05.10.2009 г. и договорът за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 96/23.12.2009 г., имат различни цели, и е приел, че двата договора имат обща цел - придобиване от ответника на конкретния апартамент в договореното състояние. Акцентирал е върху липсата на спор между страните относно заплащането на уговорените в чл.2 на предварителния договор суми от 9 600 лв. (капаро) и 60 000 лв., както и върху съдържащото се в нотариалния акт от 06.11.2018 г. признание на ответника за дължимост на уговорения в нотариалния акт от 23.12.2009 г. остатък от цената в размер на 90 000 лв., чието плащане е обвързано с издаването на Акт обр.15 за сградата. Съобразявайки признанието на задължението, въззивният съд е направил извод, че с настъпване на предвиденото от страните условие - издаване на Акт обр.15, ответникът е следвало да плати на ищеца сумата 90 000 лв. (от която първоинстанционният съд е приспаднал платените на 28.10.2019 г. 27 381.62 лв.), без значение от кого са били извършени довършителните работи по апартамента и какви суми са плащани от последващия купувач Д. Д.. Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че с присъждане на претендирания остатък от продажната цена ищецът ще се обогати неоснователно, тъй като не е извършил довършителните работи в обекта, а купувачите ще обеднеят поради плащане два пъти на една и съща сума за довършителни работи, въззивният съд е изложил следните мотиви: Купувачът Д. Д. е трето за спора лице, спрямо което ищецът няма претенции, и „не може да се поставя въпрос за обогатяване на ищеца“ с платената от този купувач сума на „МДМА -16“ ООД за довършване на сградата. С продажбата от 06.11.2018 г. собствеността върху апартамента е прехвърлена и ответникът не е имал задължения във връзка с довършването на сградата. В заключителната част на мотивите към обжалваното решение въззивният съд е отбелязал лаконично, че законосъобразно първоинстанционният съд не е уважил възражението за прихващане с вземането на ответника за неустойка, уговорена в чл.14, ал.2 на предварителния договор, тъй като вземането е възникнало към 31.08.2011 г. и като парично е следвало да бъде предявено в производството по несъстоятелност на „ИМО 2005“ ООД; По делото няма данни вземането да е предявено, поради което възражението за прихващане е недопустимо. Във въззивната жалба, обосновавайки оплакванията си за неправилност на първоинстанционното решение, ответникът е поддържал доводи, че по силата на чл.14, ал.3 от предварителния договор за него е възникнало право да намали автоматично продажната цена с вземането си за неустойка още към момента, в който ищецът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за предаване на сградата в срок до 31.08.2010 г.; че с оглед продължилата и след откриване на производството по несъстоятелност забава на ищеца вземането за неустойка не е погасено по давност и не е следвало да бъде предявявано в производството по несъстоятелност; че са налице предпоставките за признаване на заявеното за прихващане вземане за обезщетение за вреди (пропуснати ползи) от забавеното изпълнение на ищеца; че плащането на сумата 14 000 лв., извършено на 27.06.2019 г. от последващия купувач Д. Д., има погасителен ефект по отношение на задължението на „Силвия 2007“ ЕООД за остатъка от продажната цена, тъй като платецът е имал правен интерес да плати чуждия дълг; че със сключване на договора за покупко - продажба на апартамента страните не са предоговорили изцяло отношенията, възникнали от предварителния договор, и че по силата на уговорките в предварителния договор ищецът е бил длъжен да извърши всички довършителни работи, необходими за снабдяване на сградата с Акт обр.15, за да претендира и получи цялата продажна цена. От съдържанието на мотивите към обжалваното решение се установява, че въззивният съд е формирал решаващите си изводи по съществото на спора, без да обсъди и без да се произнесе по посочените по-горе защитни доводи на ответника, надлежно въведени в предмета на въззивното производство. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по предмета на спора в очертаните с въззивната жалба и с отговора предели, след като извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и обсъди всички доводи и възражения на страните, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид съдържанието на мотивите към обжалваното решение, основателен е доводът на касатора, че въззивният съд е разрешил посочения въпрос в противоречие с константната практика на ВКС (в т. ч. цитираните в изложението решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на І т. о., решение № 247/06.01.2020 г. по гр. д. № 540/2018 г. на ІV г. о., решение № 91/30.06.2022 г. по т. д. № 1369/2021 г. на І т. о.), според която в качеството на втора инстанция по съществото на правния спор при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими доказателства и релевантни за изхода на спора факти, както и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Поради констатираното противоречие с практиката на ВКС въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по посочения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулираните във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси по т.2 и т.3 са относими към спорния предмет на делото, но доколкото въззивният съд само е отбелязал, че не е налице неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника и на последващия купувач, същите не могат да се квалифицират като обуславящи за постановения с обжалваното решение правен резултат. Правилността на извода, че присъждането на претендирания с главния иск остатък от продажната цена няма да доведе до неоснователно обогатяване за ищеца - продавач, подлежи на проверка в производството по чл.290 ГПК. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал приложението на разпоредбата на чл.645 ТЗ към спорното правоотношение и не е излагал конкретни правни съображения в подкрепа на бланкетно възприетия извод на първоинстанционния съд, че е недопустимо да се разглежда противопоставеното от ответника възражение за прихващане с вземане за неустойка по чл.14, ал.2 от предварителния договор, след като вземането не е предявено в производството по несъстоятелност на дружеството - ищец. Поради липсата на обсъждане не би могло да се приеме, че въззивният съд е дал самостоятелно разрешение на последните три въпроса от изложението, свързани с допустимостта на възражението за прихващане и с предпоставките по чл.645 ТЗ, и че произнасянето по тези въпроси е обусловило изхода на спора пред въззивната инстанция. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси не следва да се допуска, като те ще бъдат разгледани евентуално в производството по чл.290 ГПК в зависимост от отговора на процесуалноправния въпрос, предпоставил достъпа до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,