Определение № 5197 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Г., чрез адв. Г. Д., срещу Решение № 266 от 17.11.2023 г. по в. гр. д. № 165/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено Решение № 76 от 09.06.2023 г. по гр. дело № 321/2022 г. по описа на Районен съд – Берковица. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от В. К. Г. против В. И. Г., Т. Г. Г., П. И. Г. и Р. Д. М. искове за обявяване на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ..., том .., рег. № ..., нот. дело № ... от 19.04.2022 г. на нотариус Е. П., с район на действие PC-гр. Берковица, вписан под рег. № 589 в регистъра на Нотариалната камара, за нищожно като привидно, прикриващо покупко-продажба, като противоречащо на добрите нрави и сключено при мотив, който противоречи на добрите нрави, искът за разкриване на действителната прикрита сделка - покупко-продажба, и исковете за признаване правото на изкупуване на В. К. Г. в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № .., том II, рег. № ..., нот. дело № ... от 19.04.2022 г. на нотариус Е. П., с район на действие PC- [населено място], и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ..., том .., рег. № .., нот. дело № .. от 19.04.2022 г. на нотариус Е. П., с район на действие PC- [населено място], на 1/4 идеална част от подробно описаните в решението общо 13 недвижими имота. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Ответниците по касация В. И. Г., Т. Г. Г., П. И. Г. и Рая Д. М. изразяват становище, че не са налице основания за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Обжалваното въззивно решение е постановено по облигационни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС. Цената на всеки от тези искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на идеалните части от правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на договора за дарение и договора за покупко-продажба от 19.04.2022 година. Видно от удостоверение за данъчна оценка на имотите от 13.04.2022 г., данъчната оценка на дарените и продадените идеални части от правото на собственост върху тринадесетте имота е общо 1 687.65 лева, тоест под 5 000 лева. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 6 000 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По тези съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение