Определение № 1091 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 997/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 28.05.2012г. по гр.д.№692/2012г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. Жалбоподателят Е. А. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Ответникът ”Л. Б Е. Е. Ко” КД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е нерадовна, тъй като към нея няма приложено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от Е. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ- за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед №405/03.09.2011г. на основание чл.71, ал.1 КТ и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение. Съдът е приел за установено, че между страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор с шест месечен срок на изпитване, сключен на 21.02.2011г. за длъжността касиер – продавач. Със заповед №405/ 03.09.2011г., на осн. чл.71,а л.1 КТ трудовият договор е бил прекратен, считано от 05.09.2011г, на която датата е връчена и заповедта за уволнение. Изложени са съображения за това, че работодателят е прекратил своевременно договора и съобразно с уговорения в него срок. Прието е, че са неоснователни доводите на жалбоподателката-ищец в настоящата инстанция, за това, че е нарушена разпоредбата на чл.130а КТ, тъй като не е установено работодателят да е предприел масови уволнения без консултация със синдикалната организация. Прието е също така от въззивният съд, че не е налице и противоречие с чл.30 от Хартата за правата на човека, съобразно която работникът има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, съобразно с правото на Съюза, националните законодателства и практики, тъй като форма на такава защита са исковете, който е предявила ищцата с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и 3 КТ. Изложени са съображения и за това, че не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на договор със срок за изпитване на ищцата с цел да заобиколи процедурата по КТ за масовите уволнения, каквито доказателства не са събрани по делото. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за изхода на спора за това института на злоупотреба с право намира ли приложение при уволнение извършено в самия край на срока за изпитване, неспазването на чл.130 и 130а КТ нарушава ли чл.30 от Хартата за правата на човека и на Директива на Съвета 98/59/ЕО от 20.07.1998г, процедурата по масово уволнение представлява ли изключение от липсата на съдебен контрол в рамките на прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване и налице ли е форма на непряка дискриминация при уволнение на служители с договори със срок на изпитване и други служители. Поддържа, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. Жалбоподателката не сочи въпроси, които да са от значение за изхода на спора по смисъла на даденото разрешение в т.1, ТД №1/2009т. ва ОСГ ТК на ВКС. Поставените в изложението въпроси не са от значение за формиране решаващата воля на съда и не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, а именно, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е възнакнало и прекратено като срочно такова при спазване на законовите предпоставки за това. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. В този контекст грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда като мисловно логическа дейност не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателката и е достигнал до извод за законност на уволнението. Предвид изложените съображения, съдът