Определение № 56 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 386/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№5826 от 22.07.2020г. / намираща се в кориците на ч.гр.д.№4143/2019г. на ВКС, 4-то ГО – стр.803/, подадена от А. Л. М., срещу разпореждане № 112/06.07.2020г. по ч.гр.д.№4143/2019г. на ВКС, 4-то ГО. С обжалваното разпореждане е постановено връщане на частна жалба с вх.№1075/03.02.2020г.,допълнена с частна жалба №1137 от 04.02.2020г. подадена от А. Л. М. срещу постановеното по делото Определение № 15/13.01.2020г В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно и се иска отмяната му. Поддържа се, че с оглед характера на производството – образувано по предявен иск по чл.4 пар.3 от ДЕС, не дължи държавни такси.Искането е за отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба против обжалваното разпореждане е процесуално допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Тя е насочена против разпореждане на ВКС, с което е постановено връщане на частна жалба против определение на съда, постановено по делото, и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията докладчик от предходния състав на ВКС, разглеждащ ч.гр.д.№ 4143/2019г. е констатирал, че подадената от М. частна жалба вх.№1075/03.02.2020г.,допълнена с частна жалба №1137 от 04.02.2020г., е против постановеното по делото определение № 15/13.01.2020 година, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 8167/22.04.2019 година, подадена от жалбоподателя, против определение № 1202/08.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, петнадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 1179/2019 година като е прекратено производството по ч. гр. д. № 4143/2019 година по описа на Върховния касационен съд. Констатирал е и това, че А. Л. М. е бил уведомен за обжалваното определение на 27.01.2020 година, като подадената от него частна жалба е с вх. № 1075/03.02.2020 година, поради което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на жалба, но при извършената проверка по чл. 262, ал. 1, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК съдията-докладчик е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, тъй като към нея не е приложен документ за внесена дължима се държавна такса в размер на 15.00 лева. С разпореждане от 07.02.2020 година частната жалба е оставена без движение като на А. Л. М. е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лева, по сметка на ВКС, като изрично е указано, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. Съобщението за тези указания е връчено на А. Л. М. на 04.03.2020 година, като от тази дата е започнал да тече определения от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на частната жалба. До изтичането на този срок, а също така и до датата на постановяване на обжалваното в настоящото производство разпореждане, А. Л. М. не е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС. При така установените факти е обосновал извод, че нередовностите на частната жалба не са отстранени и е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което подадената от А. Л. М. частна жалба с вх. № 1075/03.02.2020 година, допълнена с частна жалба с вх. № 1137/04.02.2020 година трябва да бъде върната на подателя. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Указанието на съда за внасяне на дължимата държавна такса е надлежно връчено на жалбоподателя. В указания едноседмичен срок същият не е изпълнил указанията, въпреки, че е бил уведомен за последиците, които законът свързва с това неизпълнение. След като е констатирал, че държавната такса не е постъпила по сметката на съда и не е представен документ за банков превод, правилно е постановено връщане на подадената частна жалба. С оглед на установените факти, връщането на частната жалба е закономерен резултат от процесуалното бездействие на страната при надлежно съобщени указания за представяне на вносен документ. Съгласно чл. 71 от ГПК внасянето на държавна такса е задължително условие за разглеждане на спора между страните от съда. Внасянето на такса се дължи по конкретното дело и в тази връзка доводите на жалбоподателя за нейната недължимост са необосновани и неоснователни, тъй като предварителното внасяне на държавната такса е задължително условие за разглеждане и на исковете по ЗОДОВ. Посредством приетата и обнародвана в ДВ, бр. 94 от 2019 г. разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковата молба на частния жалбоподател. Таксата за разглеждане на частни жалби по тези дела при инстанционен контрол обаче е 15лв. С оглед изложеното жалбоподателят следва да понесе негативните последици от своето процесуално бездействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, IIІ г. о.