Определение № 3935 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2153/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 1522 от 9.12.2022г. по в.гр.д. № 568 по описа за 2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 266043 от 8.10.2021г. по гр.д. № 5433/2021г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е осъден да заплати на М. Л. С. сумата от 28 590лв., обезщетение за периода 29.07.2015г.- 29.07.2020г. за неоснователно обогатяване поради ползване на 1/2ид.ч.от жилищен имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх..., ет..., ап..., придобит от М. С. по силата на н.а. № ..., н.д. .../...г., ведно със законната лихва от 29.07.2020г. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Л. С.,чрез процесуалният представител адвокат П., с който изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост. Отделно счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага доводите си. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 04.2023г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е платена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за основателен предявения иск поради наличие на предпоставките за уважаването му: 1.Ищeцът е собственик на процесния имот - като 1/2ид.ч.от него е придобил чрез дарение, с н.а.№ ... от ...г., т..., рег. № ..., д.№.../...г. от своята майка, а за другата Ѕ ид.ч. е признат за собственик по силата на влязло в сила решение по гр.д.№ 30445/2014г.на СРС. Неговата майка е запазила правото си на пожизнено ползване върху Ѕ ид.ч., 2.Безспорно е установено, че през процесния период имотът се е ползвал от ответника и 3. Това ползване е осъществено без правно основание и без заплащане на обезщетение. Въззивният съд, като е приел, че обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт /на неправомерното владение/ е присъдил обезщетение в установения - със заключение на експертиза – размер, равняващ се на стойността на пазарния наем за претендираната от собственика 1/2ид.ч., за която предходния собственик не е запазил правото си на ползване. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставеният въпрос: кой е правно легитимиран да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване – титулярът на правото на собственост или носителят на вещното право на ползване. Позовава се и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, която обосновава с тезата си, че съдът не е мотивирал решението си „ в частта относно „голата собственост“ за отмяната на първоинстанционното решение и неправилно е достигнал до извода, че право на иск има собственикът, а не ползвателя. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, защото поставеният въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд,т.е. не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и пред вид наличието на установена съдебна практика по същия, не е налице и посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /съобразно дадените указания в т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. В случая решаващите мотиви на въззивния съд за присъждане на обезщетение са, че на собственика се дължи такова заради ползването от страна на ответника на тази Ѕ ид.ч. от имота, за която бившият собственик не е запазил правото си на ползване /т.е. съдът е присъдил обезщетение на собственика, за тази част от имота, за която той притежава правото си на собственост в пълен обем, а не само т.нар. „гола собственост“, в какъвто смисъл е поставеният от касатора въпрос/. Не е налице и второто посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност“ предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобни пороци, в случая не се установяват. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,