Определение № 3240 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. О. М., чрез адв. М. К. от БАК, срещу определение № 2811/26.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1814/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила разпореждане № 20108406/15.11.2023 г., постановено по гр.д. № 9315/2021 г. по описа на Софийски районен съд за връщане на въззивната му жалба с вх. № 15098/16.02.2023 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Иска се неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. Направено е алтернативно искане да бъде възстановен срока за подаване на въззивна жалба против решение от 15.12.2022 г. по гр.д. № 9315/2021 г. по описа на Софийски районен съд в хипотезата на чл.64 ал.2 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „Следва ли да се приеме от съда, че е налице просрочване на жалба, след като същата е депозирана чрез предаването й в законоустановения срок на куриер и по-късното й депозиране в съда зависи от поведението на трето лице, а именно куриера?“; 2. „Следва ли съдът да приеме, че след като жалбата е подадена чрез куриер, приложима за изчисляване на срока за депозиране на същата е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато изпращането е станало по пощата, меродавна е датата на депозирането на въззивната жалба пред съответната пощенска служба /съответно куриер/, а не датата на изпращане на пощенската пратка и датата на получаването на същата от получателя, след като е представен документ, удостоверяващ предаването на жалбата на куриер, а именно товарителница, въпреки твърденията на куриера, от който е издадена товарителница, че пратка със същата товарителница не е доставяна от куриерската служба?“ и 3. „Следва ли да се приеме от съда, че отговорност за организацията на дейността и работата на трето лице, а именно куриер, зависи от самия него и в този смисъл страната не носи отговорност за действията му?“. Поддържа се, че по отношение на първите два въпроса е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са цитирани Решение № 8069/31.10.2001 г. по адм.д. № 3787/2001 г. на ВАС, Определение № 3500/18.04.2005 г. по адм.д. № 2981/2005 г. на ВАС и Определение № 463/07.08.2009 г. по ч.гр.д. № 206/2009 г. на ВКС, I г.о. По отношение на третия въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по частната жалба А. М. Ц.; П. Д. М. и Д. Д. М.- двамата действащи чрез своята майка и законен представител А. М. Ц.; и М. Д. М., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. М. Ц., в писмен отговор са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че препис от решение № 20071554/15.12.2022 г. по гр.д. № 9315/2021 г. по описа на Софийски районен съд бил надлежно връчен на Д. М. на съдебен адрес, чрез адв. А. Т., на 30.12.2022 г. На 16.02.2023 г. на регистратурата на Софийски градски съд постъпила въззивна жалба срещу това решение, заведена с вх. № 15098, подадена от пълномощника на Д. О. М. - адв. А. Терзийска. Пратката, съдържаща въззивната жалба била поставена в хартиен плик без пощенско клеймо и в полиетиленов плик с надпис www.interlogistica.bg, като не била приложена товарителница. Въз основа на доклад на служители от Служба „Регистратура“ на Софийски градски съд е установено, че въззивната жалба е постъпила чрез куриерска фирма „Интерлогистик“, като при предаването й куриерът взел всички екземпляри от товарителницата. Въззивната жалба била изпратена за администриране на Софийски районен съд. С молба от 17.02.2023 г. жалбоподателят представил фотокопие на товарителница с номер на пратка 20221499 на „Интерлогистика куриер“ ЕООД, в която като изпращач била отбелязана Ал. Т. Т., а като дата на предаване на пратката – 12.01.2023 г. След изискана информация в съда е постъпило заявление от 12.07.2023 г., с което управителя на „Интерлогистика куриер“ ЕООД съобщил, че адв. А. Т. не е изпращала пратки до Софийски градски съд чрез дружеството, като такива не били изпращани и от Д. О. М.. Със заявление от 21.08.2023 г. управителят на дружеството уведомил съда, че товарителница с номер 20221499 не била регистрирана в пощенската мрежа, не присъствала в системата на дружеството и не е доставяна от него. Обяснено било, че празна бланка на товарителницата е тръгнала на 12.01.2023 г. от [населено място] и на 13.01.2023 г. е пристигнала в склад в [населено място]. Същата била част от пратка консумативи – празни товарителници, които влезли в употреба от 30.01.2023 г. Поради това било невъзможно да е направена доставка на пратка, приета на 12.01.2023 г. с този номер на товарителница. Пояснено е, че дружеството имало практика да оставя на свои клиенти празни бланки на товарителници с цел ускоряване на процеса на вземане на пратките. Всяка товарителница била в четири екземпляра и при всички участници в доставката, в това число при получателя, оставал екземпляр от нея. Към заявлението било представено копие на приемо – предавателен протокол от 12.01.2023 г. за консумативи на склад в [населено място], включващо товарителница с номер 20221499. Посочено е, че се касае за злоупотреба с товарителница, отпечатана от дружеството, но нерегистрирана в системата му. При така установените факти, въззивният съд е направил извод, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, който започнал да тече на 30.12.2022 г. и е изтекъл на 13.01.2023 г. /присъствен ден/. Приел е, че жалбата била депозирана на 16.02.2023 г., като не се установявала по-ранна дата на предаване на куриер. Представената с молба от 17.02.2023 г. товарителница номер 20221499 не се свързвала недвусмислено с постъпилата въззивна жалба. Посочил е, че тези изводи се потвърждавали и от служебно изготвената справка за проследяване на пратка на електронна страница на „Интерлогистика куриер“ ЕООД, посочена на плика, съдържащ въззивната жалба /https://tracking.interlogistica.bg//. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, които касаят възможността страната да установи датата на подаване на въззивна жалба по куриер и приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК. По тези въпроси е налице трайно установена съдебна практика, обективирана в решение № 440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на III г.о., определение № 323 от 18.07.2016 г. по ч.т.д. № 976/2016 г., І т. о., определение № 714/20.12.2010 г. по ч.гр. д. № 635/2010 г. на IV г.о. и др., с която е прието, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК установява правилото, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, а така също пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Не е прието нещо по-различно от въззивния съд. В случая обаче въз основа на представените заявления и доказателства от управителя на „Интерлогистика куриер“ ЕООД, както и на служебно изготвена справка за проследяване на пратка на електронна страница на куриера, съдът е установил, че представената товарителница с номер 20221499 не е регистрирана в пощенската мрежа, не присъства в системата на дружеството и не е доставяна от него /товарителницата била част от консумативи, намиращи се в [населено място] в запечатан кашон, получени в склад в [населено място] на 13.01.2023 г., които влезли в употреба от 30.01.2023 г./, и същата не може да се свърже с въззивната жалба. Съдът е заключил, че въззивна жалба с вх. № 15098/16.02.2023 г. е депозирана след изтичане на срока за обжалване, поради липса на данни за по-ранна дата за предаването й на куриер. Третият въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Предвид изложеното същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда дали е налице допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението. Ответниците по касационната жалба не са направили искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. По направеното искане с правно основание чл.64 ал.2 ГПК, за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против решение от 15.12.2022 г. по гр.д. № 9315/2021 г. на СРС, компетентен да се произнесе по същото е администриращия въззивната жалба съд - Софийски районен съд. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение