Определение № 548 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4610/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.17802/19.07.19 по ч.г.д.№.3830/19 на СГС, І ГО, Іс., е потвърдено протоколно определение от 26.11.18 по г.д.№.89154/17 на СРС, ГО, 169с., с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК в частта за периода м.05.13-м.04.16 поради недопустимост. Постъпила е частна касационна жалба от И. Е. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК с предмет признаване за установено, че ищецът не дължи общо 300лв. за ползвана топлинна енергия за периода м.10.207-м.04.16. Касае се за хипотеза, в която цената на иска е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, ІІІ ГО,