Определение № 727 от 10.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 14 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 432/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1648/ 2017 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против М. Г. Б., З. Г. Д. и Ж. Г. Д. иск, квалифициран по чл.135 ЗЗД, за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на договора, оформен на 12.04.2013 г. с нотариален акт № ..., н.д.№ 100/ 2013 г. на нотариус рег.№ ***, с който М. Г. Б. прехвърлила на З. Г. Д., по време на брака й с Ж. Г. Д., самостоятелен обект в сграда, който имот е с идентификатор ..., с административен адрес [населено място], [улица], представляващ апартамент № 8 с площ 45,60 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и идеални части от поземлен имот с идентификатор ..., в който сградата е построена. В изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са повдигнати правните въпроси „Как на основание чл.133 във връзка с чл.135 ал.4 от ЗЗД да удовлетворя вземането си спрямо длъжника по изпълнителното дело – К. В., при наличието на трето лице, спрямо когото решението по гр.д.№ 1010/2013 г. по описа на БОС няма силата на пресъдено нещо?” и „По какъв начин и с какви доказателства трябва да докажа, че третото лице, а именно З. Д. – наша първа братовчедка – моя и на длъжника, е знаела, че чрез двете сделки, по втората от които тя е купувач, К. В. цели да ме увреди, в качеството му на мой длъжник по изп.д.№ 22/ 2013 г. по описа на ЧСИ С. Т., рег.№ ... на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив?”. Поддържа, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците З. Г. Д. и Ж. Г. Д. оспорват жалбата и считат, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Според тях въззивният съд не е разрешавал въпросите, формулирани от жалбоподателката, те не са включени в предмета на спора, а се касае за въпроси, които самата страна поставя пред себе си. Освен това считат, че не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При условията на евентуалност, ако жалбата бъде допусната до разглеждане, излагат доводи за нейната неоснователност и в подкрепа на правилността на въззивното решение. Ответницата М. Г. Б., чрез назначен от съда представител, също оспорва касационната жалба. Счита, че формулировките в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са логически и граматически неясни и че не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а съставляват общи оплаквания на жалбоподателката от резултата, до който въззивният съд е достигнал. Моли касационното обжалване да не се допуска, а евентуално излага и съображения за правилност на въззивното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. За да отхвърли иска за обявяване на недействителността на продажбата на процесния имот спрямо ищцата, въззивният съд приел, че тя се явява кредитор на брат си К. В. за сумата 30 546,50 лв. Вземането е установено с влязло в сила съдебно решение и за събирането му е образувано изпълнително производство, като освен главницата на ищцата се дължат и лихви и разноски, общо 37 693,57 лв. Процесният имот бил собственост на брата на ищцата, който се разпоредил с него в полза на доведената си дъщеря (ответницата М. Б.) на 11.03.2013 г. С влязло в сила съдебно решение това разпореждане е обявено за недействително спрямо ищцата Т. А., тъй като с него тя е увредена в качеството си на кредитор на К. В.. Преди да бъде вписана исковата молба, по която е постановено това решение (на 06.06.2013 г.), с възмездна разпоредителна сделка от 12.04.2013 г. М. Б. прехвърля същия имот на ответницата З. Д., по време на брака й с Ж. Д. З. Д. е първа братовчедка на ищцата и на брат й К. В., но към момента, в който е придобила имота, не е била близка с нето един от тях и не е знаела за наличието на задължение на К. В. спрямо Т. А.. Тя е била натоварена от В. да търси купувач на жилището на доведената му дъщеря, но не е намерила такъв на поисканата цена и е предложила да закупи имота, за да го използва в собствения си туристически бизнес. Съдът посочил, че в показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържат никакви факти, които да сочат за информираност у ответницата Д. за съществуващото парично задължение на К. В., а твърденията на ищцата за симулативно прехвърляне на имота са опровергани от наличните банкови документи, според които продажната цена е платена чрез превод на дължимата сума по банкова сметка. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че искът е неоснователен, тъй като за да възникне в полза на ищцата твърдяното потестативно право е необходимо третото лице, което е придобило вещта на длъжника, да знае, че по този начин уврежда негов кредитор. В случая ответницата Б., като прехвърлител, е имала такова знание, но трето лице – приобретател по атакуваната сделка е ответницата Д., а тя не е знаела за съществуването на парично задължение на К. В. по отношение на Т. А.. По отношение на правните разрешения на въззивния съд формулираните в изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не са относими. Въз основа на извършен доказателствен анализ по конкретното дело въззивният съд е стигнал до фактически констатации, че приобретателят по атакуваната от ищцата сделка не е знаел, че тази сделка е увреждаща към момента на сключването й. По отношение на тази дейност на съда не е релевантно абстрактното питане на ищцата как да удовлетвори вземането си спрямо недобросъвестния длъжник и с какви доказателства би могла да установи недобросъвестност на третото лице – приобретател. Основание за достъп до касационен контрол не могат да бъдат принципни правни въпроси, а само въпроси във връзка с конкретни правни разрешения, които са дадени в обжалваното въззивно решение (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС). Към конкретните правни разрешения на въззивния съд формулираните от ищцата питания нямат отношение и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и