Определение № 1180 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3524/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. К. против решение № 151 от 25.07.2022 г. по гр.д.№ 229/2022 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 132 от 13.04.2022 г., поправено с решение № 172 от 10.05.2022 г., двете постановени по гр.дело № 2065/2021 г. на РС-Ловеч. С потвърденото решение касаторът е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да плати на Р. М. Г. сумата 10000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи си в негативни емоции, стрес, притеснения, уплах, унижение, физически болки, невъзможност за самообслужване, ведно със законната лихва от 30.03.2021 г. и сумата 654,80 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и за адвокат, пряка и непосредствена последица от извършено на 30.03.2021 г. престъпление по чл. 129, ал.1 НК, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 806/2021 г. на PC Ловеч. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че въззивният съд не е отстранил непълнотите в доклада по делото пред РС, че е приел, че в одобреното от съда споразумение на наказателното дело е допусната очевидна фактическа грешка относно това коя ръка на ищцата е била обездвижена без тази грешка да е била поправена. Така се твърди нарушение на чл. 146, чл. 247 и чл. 300 ГПК и необоснованост на изводите за наличие на твърдените вреди от ищцата. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1 .Следва ли съдът в доклада по чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК да посочи кои права или кои обстоятелства се признават? 2 .Следва ли съдът в доклада по чл. 146, ал.2 ГПК да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства? 3 .Може ли въззивният граждански съд в мотивите си да приеме, че наказателният съд в присъдата /респективно одобреното споразумение/ е допуснал очевидна фактическа грешка и при положение, че в мотивите си се е позовал на такава, следвало ли е да посочи на кои правила основава твърдението си, че наказателният съд е допуснал очевидна фактическа грешка? Допустимо ли е гражданския съд да установява допусната такава грешка? 4 .Допустимо ли е въззиният граждански съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 300 ГПК да приеме други обстоятелства, различни от тези, записани във влязлата в сила присъда /определение за одобряване на споразумение по наказателно дело/ или следва да зачете присъдата на наказателния съд при установяване на очевидната фактическа грешка от наказателния съд при положение, че не може да я отстрани. В този случай следва ли гражданския съд да остави исковата молба без движение с указания към ищцата да изложи фактически положения, свързани с обстоятелството коя ръка й е увредена и да я напъти към събиране на доказателства за пълно и главно доказване, при положение, че такива факктически положения не са били изложени в исковата молба? 5 .Допустимо ли е в гражданския процес да бъдат отстранявани допуснати очевидни фактически грешки от наказателния съд при постановяване на присъдата /определението за одобряване на споразумението/? По последния въпрос се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По изложеното в касационната жалба и мотивите, породили поставените въпроси, касаторът се позовава и на очевидна неправилност. Ответникът по касация Р. М. Г. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е постановено при доказан фактически състав на чл. 45 ЗЗД и в съответствие с доказателствата и съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ответникът по предявения иск по чл. 45 ЗЗД от Р. Г., сега касатор А. Т. К. е признат за виновен и осъден с влязло в сила споразумение с характер на присъда, одобрено с определение № 114 от 13.09.2021 год. по НОХД № 806/2021 год. на Ловешки районен съд, за извършени престъпления по чл.129, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2,предл. първо във вр. с ал.1 НК за това, че на 30.03.2021 г. около 18.00 часа в [населено място], чрез нанасяне на удар с ръка в лицето, в областта на лявата скула е предизвикал падане на земята и причинил на Р. Г. средна телесна повреда - затруднено движение на лява ръка за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на лъчева кост на дясна ръка с дислокация на фрагментите с последващо оперативно лечение, а така също извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което му е наложено съответното наказани. От медицинската документация, приложена по наказателното дело се установява, че затруднение на движението е имало на дясната рака, за която в присъдата е посочено, че е счупената ръка. От медицинската документация се установява, че счупването е в областта на китката и дланта на дясната ръка. За лечение на тази травма, Р. Г. е приета за лечение в Ортопедично отделение на МБАЛ-Ловеч, където под обща упойка е извършено оперативно лечение - закрито наместване на фрактура на дистален радиус с вътрешна фиксация на дясната ръка. Изписана е на 03.04.2021 г. с препоръки да продължи лечението в домашни условия и на 08.04.2021 г. - на 35-тия ден е свалена превръзката, и гипсовата лонгета, а на 45-тия ден от операцията е свален и остеосинтезния материал. След операцията дясната ръка на ищцата е била обездвижена с три пирона и с гипс и не е можела да се обслужва сама, а след 45 дни е последвала втора операция за премахване на пироните и рехабилитация. От показанията на дъщеря й е установено, че освен болките е изпитвала и притеснение, страх и унижение, не се възстановила напълно - има проблем при движение и сгъване на пръстите на дясната ръка, изпускала предмети. От гласните доказателства се установява, че страните са съседи, като ищцата живеела в апартамента с дъщеря си и внучката си, а над този апартамент било жилището на ответника, който живеел там с двете си деца. Конфликтите били провокирани от това, че той често канел гости, пускал силно музиката, тропали отгоре. След пореден конфликт се срещнали пред входа, той я ударил в лицето и тя паднала. При падането си счупила дясната ръка в областта на китката и дланта. Имуществените вреди са доказани с писмени документи и включват разходи за операцията и във връзка с лечението и възнаграждението на адвокат, който я е представлявал по наказателното производство. От правна страна, въззивната инстанция е приела, съгл. чл. 300 ГПК, че одобреното споразумение с характер на влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От всички събрани доказателства, съдът е приел, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди в резултат на действията на ответника – нанасяне на удар с ръка в лицето в областта на лявата скула, предизвикала падане на земята и причиняване на средна телесна повреда - затруднение в движението на дясна ръка за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на лъчева кост на същата с дислокация на фрагменти с последващо оперативно лечение. Съдът е приел, че физическите болки и страдания са безспорни, а наред с това е засегната негативно и емоционалната сфера. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди – 10 000 лв. са съобразени характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелството, че действията на ответника са демонстрация на грубо неуважение към обществото, възрастта на ищцата – 70 години, продължителността на възстановителния процес. За неоснователно е преценено оплакването във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от районния съд, защото не изяснил въпроса коя от двете ръце е увредена, защото този въпрос е изяснен от медицинската документация. И в определението за одобряване на споразумението с характер на присъда е посочено, че в резултат на удара от касатора е счупена дясната ръка на ищцата, от което логически следва и затрудненото й движение в продължение на 5-6 месеца. Съдът е приел, че частта, в която е отразено в споразумението, че е затруднено движението на лявата ръка е допусната очевидна фактическа грешка, която не опорочава съдебният акт. Първите два въпроса се отнасят до доклада по чл. 146 ГПК. Касаторът счита, че той е бил непълен и въззивният съд е следвало служебно да установи това и да отстрани непълнотата. Решенията, на които се позовава са от 2011 г. След постановяване на тези решения е обобщена и уеднаквена съдебната практика относно правомощията на въззивната инстанция с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т.1 от същото се прие в съответствие с чл. 269 ГПК, че въззивната инстанция следи служебно само за валидността и допустимостта на първоинстанционното решения, а за неправилността му – само на наведените във въззивната жалба оплаквания, с изключение на случаите, когато се налага прилагането на императивна правна норма или когато съдът е задължен да следи за интересите на някои частно правни субекти /деца, поставени под запрещение/. В т.2 от същия тълкувателен акт изрично разяснено, че пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, поради което за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно, а само когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада. В настоящия случай във връззивната жалба, касаторът не е заявил оплакване за съдържанието на доклада или за непълнота на доклада. Затова първите два въпроса не са свързани с мотивите на обжалваният съдебен акт и не определят изхода от спора, тъй като и при второ въззивно разглеждане на делото съдът би се произнесъл в граничите, определени от подадената вече въззивна жалба. Затова по първите два въпроса не се допуска касационно обжалване. Третия въпрос относно възможността гражданският съд в мотивите си да приеме, че в одобреното споразумение с характер на присъда е допусната очевидна фактическа грешка, не определя изхода от спора. Иск по чл. 45 ЗЗД може да се уважи независимо от резултата от наказателното производство, защото такъв иск има за предмет граждански деликт, който може да не покрива състава на престъпление или да се стигне до прекратяване на производството или оправдателна присъда поради други причини В настоящия случай частта, с която е установено деянието на касатора, споразумението е ясно. Относно това, че той е ударил ищцата, че тя е паднала в резултат на удара и си е счупила дясната ръка в областта на китката и дланта, одобреното споразумение не съдържа очевидна фактическа грешка. Погрешното посочване в него на това, че е било затруднено движението на лявата ръка, вместо на дясната не променя крайния извод, защото този факт се установява от медицинската документация по приложеното наказателно дело, а и елементарната логика налага извод, че затруднение в движението ще има на счупената ръка, и че счупването й е предизвикало болки и е наложило последващото лечение, включително и оперативно. Отделно от това с цитираните решения не е даван отговор на този въпрос. Следователно поради това, че въпросът не е определящ за изхода от спора и защото по него не се констатира противоречие със съдебната практика по чл. 247 ГПК, съдът не допуска касационен контрол по трети въпрос. Въззивният съд не е възприел други обстоятелства, различни от записаните в одобреното споразумение с характер на присъда. Както вече се посочи, в него е описано деянието на ищеца, квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал.1 НК - средна телесна повреда. Една от формите на изпълнителното деяние на това престъпление е трайно затруднение движението на крайник без оглед на това лява или дясна ръка е затруднена. Безспорно е, че в резултат на удара, нанесен от касатора на ищцата в лицето, тя е паднала и си е счупила дясната ръка според отразеното в споразумението. Отделно от това дори деянието на касатора да не съставляваше престъпление или да бе освободен от наказателна отговорност, действията му съставляват нарушение на правилото на чл. 45 ЗЗД, което ангажира гражданската му отговорност за неимуществени и имуществени вреди. В случая поведението на касатора е доказано с писмените и гласни доказателства по настоящия спор, а и е било безспорно в хода на производството пред РС, поради което той се е извинил в съдебно заседание на ищцата и е изразил готовност за споразумение по размера на обезщетението, но такова не е постигнато поради това, че не са се разбрали за размера. По тези съображения поставеният въпрос не е свързан с изхода от спора и по него не се допуска касационно обжалване. Последният пети въпрос е некоректно поставен, тъй като гражданският съд не е поправял допусната очевидна фактическа грешка в одобреното споразумение по наказателното дело. Той е приел, че от събраните доказателства – медицинска документация и свидетелски показания се установява движението на коя ръка е била затруднено и не е възприел отразеното в споразумението, че това е лява ръка, защото в същото споразумение е отразено, че счупена е била дясната ръка, което съответства и на останалите доказателства по делото. Затова по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По изложеното в касационната жалба и мотивите, породили поставените въпроси, касаторът се позовава и на очевидна неправилност. Това основание е налице когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма или когато са нарушени съдопроизводсвените правила, обезпечаващи установяването на истинските отношения между страните, равнопоставеността им или когато мотивите на решението разкриван нарушение на правилата на логиката. Съдът не констатира нито една от тези хипотези, а по въпросите, с които се иска допускане до касация по другите основания, съдът вече изложи съображения. Приетото от съда не разкрива нито противоречие с императивна правна норма, нито нарушение правилата на логиката. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1, т.3 и ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение