Определение № 720 от 01.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1365/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Д. Т. – А. „ против решение № 1745 / 05.11.2012 год. по т.д.№ 1385 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение - 3 състав, с което е потвърдено решение № 141 / 23.01.2012 год. по т.д. № 2117/2010 год. на Софийски градски съд, Търговско отделение – 7 състав. С потвърденото решение са отхвърлени исковете на касатора против ДФ „ З. „ за връщане на сумата от 118 124,80 лв., първоначално отпусната и заплатена на касатора - ищец безвъзмездна финансова помощ по програма С., последващо събрана му обратно, поради неизпълнение на чл.8.1 от сключения с Ф. договор, както и сумата от 24 333,90лв., заплатено от него обезщетение за забава върху предходната главница, съизмеримо с мораторната лихва върху същата от 08.12.2008 год. до 03.09.2010 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, навеждайки доводи за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неизготвен доклад от въззивния съд, при липса на такъв изготвен и от първоинстанционния съд, с оглед което и останала неясна правната квалификация на разгледаните искове, приетите за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти ,останала неразпределена доказателствената тежест между страните в процеса за релевантни за изхода на спора обстоятелства. Около това основание касаторът аргументира основанията си за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответната страна - ДФ „ З. „ - оспорва жалбата. Намира че в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не сочи релевантните за изхода на спора факти и обстоятелства, останали недоказани в причинност с твърдяното нарушение на въззивния съд по неизготвяне доклад по делото, в който смисъл не обосновава пропуска на съда като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивния съд е приел, че е налице нарушение на чл .8.1 от сключения договор № 3345 / 02.10.2007 год., предвид кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони в Република България / С. / с оферта, неизхождаща от посоченото като оферент търговско дружество. Цитирайки решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, за допустимо санкциониране нарушението на чл. 8.1 от договора и след изпълнението му, т.е. и на етап реализиран бизнес план, а не само до момента на одобряване на проекта, в която именно фаза са преценими изискуемите от Наредба № 16 / 18.05.2001 год. на М. на земеделието и горите три оферти, въззивният съд е счел, че отговорността на ищеца правилно е била ангажирана и предоставената му безвъзмездна финансова помощ събрана обратно, ведно с обезщетение за забава върху така предоставената сума. Липсват конкуриращи хипотези за предявяване на претенциите, освен като платени на ответника без основание. От една страна въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 8.1 не изисква вина у кандидатстващия, т.е. знание ,че ползваният документ е с невярно съдържание или е подправен, което по същество е извод за обективна, безвиновна отговорност - доколкото действително е бил ползван такъв документ. Последващо, обаче, е изложил и съображения за наличие на вина - за лошия избор на мандатаря - третото лице, чрез което ищецът твърди, че се е снабдил с офертата и спрямо което, при положена, дължима по-голяма от обикновената предвид конкретната процедура грижа, би могъл да установи липса на връзка с дружеството – оферент. В този смисъл е споделил извод за „ недобросъвестност „ на ищеца, въпреки че теоретично „ недобросъвестността „ предпоставя умисъл в поведението на страната, а не небрежност, каквато се обосновава паралелно с неполагането на дължимата грижа. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът е формулирал само процесуалноправни въпроси, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както следва: 1 / Представлява ли съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад със съответното му, съгласно чл. 146 ГПК, съдържание ? и 2 / Има ли въззивният съд задължение, при нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд, сам да изготви доклад по делото, с изискуемото съгласно чл.146 ГПК съдържание ?. В касационната жалба, а и в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът не е посочил конкретният факт или обстоятелство, релевантни за изхода на спора и ползващи го, останали недоказани, с оглед твърдяното процесуално нарушение, нито несъбрано, в резултат на процесуалното бездействие на съда по изготвянето на доклад, релевантно доказателствено средство. Макар формално да се е позовал на нарушението на чл. 146 ГПК на пръвоинстанционния съд, във въззивната си жалба касаторът отново не е посочил подлежащия на доказване релевантен факт, останал недоказан, предвид неуказана му доказателствена тежест в процеса, нито надлежно отправил в тази връзка конкретно доказателствено искане,при условията на чл.266 ал.3 вр. с чл.146 ГПК. Доколкото първоинстанционният и въззивният съдилища действително не са изготвили доклад по делото, вторият от поставените въпроси / тъй като първият касае процесуалните действия на първоинстанционния съд и е неотносим към въззивното производство и постановеното въззивно решение, освен като предпоставка за твърдяното задължение на въззивния съд, не и като самостоятелно релевантен за изхода на спора въпрос, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, но не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираната и приложена съдебна практика действително еднозначно възприема неизготвянето на доклад от въззивния съд като процесуално нарушение ,но го санкционира като съществено само в случаи, в които в резултат на бездействието му е останал недоказан конкретен юридически факт / факти, релевантни за изхода на спора и от естество да обусловят различен от постановения правен резултат. По въпроса относно формалното задължение на въззивния съд за изготвяне на доклад е налице противоречива съдебна практика, обусловила и образуването на тълкувателно дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Решението по същото, обаче, е ирелевантно за настоящия спор. Аналогично на всяко друго процесуално нарушение, дори да би било формално дължимо от въззивния съд, задължението по изготвяне на доклад би било квалифицирано като „ съществено „, само в случай, че се е отразило на правилността на решението, за което следва да бъдат наведени конкретни касационни основания. Липсата на такива изключва обосноваването на критерия „ същественост „ на процесуалното нарушение, безспорно изискуем съгласно цитираната от страната задължителна съдебна практика ,предвид което и същата не се явява в обосноваване допълнителния селективен критерий на поставения въпрос, ограничен до формалното неизпълнение на задължение за доклад. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение