Определение № 968 от 10.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2979/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на К. Ф. Г. от [населено място], чрез адв. Г. Д., СмАК, срещу решение №141/18.03.2013г., постановено по в.т.д. №175/2013г. на Пловдивския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът М. В. П. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационен контрол. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл.422 ГПК на К. Ф. Г. срещу М. В. П. от [населено място] за сумата от 33 000 лв. главница и 3646.19 лв. лихва за времето от 22.10.2008г. до 4.08.2009г. и законна лихва, Пловдивският апелативен съд е приел, че след като ищецът е твърдял правоотношения по договор за заем с ответника, в негова тежест е да установи заемните правоотношения. Наличието на кауза не е условие за валидното възникване на менителничния ефект. Тъй като обаче записа на заповед обикновено е форма и средство за гарантиране на задължение по каузална сделка, то ако някоя от страните въведе наличието на кауза в спора, следва да се установят и обсъдят твърдяните каузални правоотношения между страните. В случая ищецът в хода на процеса не ангажира доказателства в тази насока, поради което предявеният от него иск се явява неоснователен. По възражението на ответника за неистинност на записа на заповед, въззивният съд се е позовал на заключението на графологичната експертиза, че подписа на „издател” е положен от издателя на записа на заповед М. П.. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът формулира два въпроса: 1. В производството по чл.422 ГПК, при наличие на всички реквизити на записа на заповед и доказана автентичност на подписа на издателя на записа на заповед, следва ли взискателят да доказва каузалните правоотношения във връзка с издадения запис на заповед; 2. в случаите, когато е доказана истинността на записа на заповед като частен документ, следва ли взискателят да доказва факти и обстоятелства извън менителничните. На практика в двата въпроса е поставен един и същи въпрос, формулиран по различен начин. Правният въпрос, конкретизиран с оглед на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС при предявен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение на основание запис на заповед при доказана автентичност на подписа на издателя на записа на заповед, трябва ли ищецът да доказва каузалната сделка, е включен в предмета на спора, затова е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В т.17 на ТР №4/18.06.2014г. ОСГТК на ВКС се произнесе за предмета на иска по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК и за разпределение на доказателствената тежест на страните с оглед на въведените от тях твърдения и възражения, поради което въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС. Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 732.93 лв. на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение