Определение № 138 от 22.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2355/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ против решение №1169/23.05.2017г. по т.д.№929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е отменено решение №1716/06.10.2016г. по т.д.№59/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 16 състав, като вместо това са отхвърлени предявените от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / искове с правно основание чл.59 ал.5 от З., за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ на извършени прихващания от ответника [фирма], с изявления вх.№10194/30.10.2014г. с активно вземане в размер на 8 770 863,50 лева, придобито с договор за цесия, сключен с [фирма] и вх.№10216/30.10.2014г., с активно вземане в размер на 17 000 000 лева, придобито с договор за цесия, сключен с [фирма]. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неоснователно и без да извърши предвидените процесуални действия, съставът на САС е отказал да се произнесе по единия от евентуално съединените искове, а именно този по чл.59 ал.3 от З.. Касаторът счита, че след като въззивният съд е приел, че не е сезиран с такъв иск, но докладът на първоинстанционния съд съдържа приемане на такава претенция, съдебният състав на САС е следвало да изготви нов доклад по делото, с който да уточни какви претенции са предявени и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест между страните. Поддържа, че като не е направил това, въззивният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Изразява несъгласие с изводите на съда относно съществения за спора въпрос -приложимостта на разпоредбата на чл.59 ал.5 от З. / в редакция ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ към процесните прихващания, извършени на 30.10.2014г. Счита за ирелевантен въпроса дали нормата на чл.59 ал.5 от З. е материалноправна или процесуалноправна. Излага доводи, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителна недействителност на прихващането е не законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането, а нормата, действаща към момента на възникването на потестативното право за обявяване на относително недействителни на извършените прихващания. Поддържа, че това потестативно право, както и всички права, предвидени в чл.59 от З., възниква едва в момента, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и едва от този момент същото може да бъде упражнено. Твърди, че тъй като производството по несъстоятелност на [фирма] е открито с решение от 22.04.2015г. по т.д.№7549/2014г. на СГС, в този момент в полза на кредиторите на несъстоятелността възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в З., включително това по чл.59 ал.5 от З.. Според касатора именно към тази дата - 22.04.2015г. следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания и това е нормата на чл.59 ал.5 от З., в редакцията й обн. ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/Може ли съдът да извърши промяна в правната квалификация на предявените искове, извършена от първоинстанционния съд и да откаже да се произнесе по един от тях, без да направи нов доклад по делото?; 2/Какъв е характерът на нормата на чл.59 ал.5 от З. - материалноправна или процесуалноправна, както и дали ако е материалноправна, същата преурежда правоотношения, възникнали преди изменението й, обн. в ДВ бр.98/2014г.?; 3/С предявяване на иск за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] / в несъстоятелност/, на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и в тази връзка извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение ?; 4/ Към кой момент следва да се извършва преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59 ал.5 от З. - към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за [фирма] /н./ е 22.04.2015г.? 5./ Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59 ал.5 от З. - тази, в редакцията й към момента на тяхното извършване, или тази в момента на обявяването в несъстоятелност на [фирма], когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност? По отношение на първия въпрос поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./– противоречие със задължителните разяснения в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №160/07.10.2016г. по т.д.№2148/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По отношение на останалите четири въпроса поддържа допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ –противоречие на въззивното решение с влязло в сила решение №2212/19.12.2016г. по т.д. №1765/2016г. на Софийски градски съд. По отношение на тези четири въпроса се твърди и наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като касаторът обосновава това основание с липса на съдебна практика по поставените въпроси. Ответната страна [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивният съд не се е произнасял по първия въпрос. За останалите четири въпроса твърди,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото съдебният акт на Софийски апелативен съд е от по – висша степен, поради което цитираното от касаторите влязло в сила решение №2212/19.12.2016г. по т.д. №1765/2016г. на Софийски градски съд не следва да се счита за противоречива съдебна практика. Поддържа също,че касаторите не са обосновали и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като не са посочили каквато и да е съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване на закона или съдебна практика, нуждаеща се от осъвременяване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С постановеното от него решение №1716/06.10.2016г. по т.д.№59/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 16 състав, е приел, че е сезиран с иск по чл.59 ал.3 от З., но не се е произнесъл по него, тъй като е уважил предявения иск по чл.59 ал.5 от З.. Поради това с диспозитива на решението е оставил без разглеждане предявения иск по чл.59 ал.3 от З.. Постановявайки въззивното решение, съставът на САС е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.59 ал.5 от З., като вместо това е отхвърлил същия иск. По отношение на иска по чл.59 ал.3 от З. е приел, че такъв иск изобщо не е предявен с исковата молба, поради което не дължи произнасяне по него. В касационната жалба касаторът е направил оплакване, че съдът неправилно не се е произнесъл по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ал.3 от З.. Макар и адресирана до касационния съд, жалбата не съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение на САС, а и искане за допълване на същото. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че в касационната жалба на лицата, упражняваща правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ се съдържа молба за допълване на решението, чрез произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск по чл.59 ал.3 от З.. Компетентен да се произнесе по искането за допълване е съдът, постановил въззивното решение, поради което делото следва да бъде изпратено на САС за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК. След произнасяне на състава на САС по молбата за допълване, делото следва да се върне на състава на ВКС за произнасяне по касационната жалба против решение №1169/23.05.2017г. по т.д. №929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав и по евентуални жалби срещу акта на въззивния съд по искането за допълване на същото решение. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение