Определение № 127 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 36 от 24.06.2021г. по гр.д.№ 98/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260680 от 17.11.2020г. по гр.д. № 2396/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на Държавата, че Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух“, ЕИК 000091854 е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, представляващ двуетажна сграда с идентификатор 10135.5501.163.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 79 кв.м., построена в имот с идентификатор 10135.5501.163, придобит по силата на чл.2 ал.4 ЗДС, на основание чл.124 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена от ответника по иска Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на Област Варна. Твърди се неправилност на изводите на съда, че сградата е предоставена на сдружението. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по правните въпроси: 1/ за да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал.4 ЗДС, необходимо ли е имотът да е прехвърлен с изричен акт на търговско дружество или на юридическо лице с нестопанска цел; 2/ с какви документи се доказва предоставянето на имот по смисъла на чл. 2, ал.4 ЗДС; 3/ писмо №108/28.09.1981г. на ОНС-Варна представлява ли официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК; 4/ посоченото писмо или решението на Бюрото на ОС на БТС от 25.09.1981г. са с по-голяма доказателствена стойност; 5/ длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни, а отхвърля други, или може да основе изводите си само на избрани доказателства; 6/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба. Изтъква се очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух“ в писмения отговор, представен от адв. Киряков, застъпва становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост, предявен от Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух“ против Държавата по отношение на поземлен имот и двуетажна сграда в него в гр. Варна, кв. Аспарухово. Ищецът твърди, че е придобил собствеността по силата на чл.2 ал.4 ЗДС поради предоставянето на имота от Държавата за стопанисване и управление, а евентуално - въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 08.05.1991г. до 19.06.2019г. Ответникът Държавата, чрез Областния управител на Област Варна, счита имота за държавна собственост. Признава, че със Заповед № 232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на Общински Народен Съвет-Варна процесната двуетажна сграда, е била отстъпена безвъзмездно за ползване на ОС на БТС, но твърди, че това не е разпореждане с имота, имащо за последица промяна в собствеността. Оспорва, че ищецът е правоприемник на БТС, съответно на Туристическо дружество "Хан Аспарух" и че е имотът му е бил предоставен за ползване. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на поземления имот с идентификатор 10135.5501.163 по КК на гр.Варна. Въззивният съд е намерил за установено от фактическа страна, че с АДС № 7/21.01.1980г. двуетажна масивна сграда „Команден пункт“, Аспарухов мост, със застроена площ на първия етаж 94.68кв.м. и на втория етаж 78.30кв.м., находяща се в североизточния ъгъл на моста на стария канал, е актувана като държавна собственост, считано от 1938г., както и че на основание Заповед №232/04.02.1980г. и писмо № 060317/05.02.1980г. на Министерство на финансите имотът е отстъпен за безвъзмездно ползване на ОС на Българския туристически съюз /БТС/, което е вписано в акта за държавна собственост. За сградата са съставени последващи актове за държавна собственост през 2002г. и през 2019г., като в последния акт сградата е описана съобразно заснемането й по кадастралната карта. През 2019г. срещу ищцовото дружество е издадена заповед за изземване на описаните в последния АДС земя и сграда. В писмо изх.№ 108/28.09.1981г. на БТС до секретаря на Туристическо дружество „Хан Аспарух” е посочено, че с решение на Бюрото на ОС на БТС от 25.09.1981г. е прието: „В Туристическо дружество „Хан Аспарух“ да премине…клуба по Морски туризъм със щатната бройка „домакин“. Протоколът, обективиращ взетите решения от проведеното заседание на ОС на БТС не е представен по делото, но според съда това не разколебава достоверността на посоченото в писмото, доколкото в същото изрично е посочено, че възпроизвежда препис от решението за предоставяне на въпросната база на ТД „Хан Аспарух“. Същото се подкрепя и от приетите по делото писмени доказателства - щатни разписания на ОС на БТС, включително на Туристистическо дружество „Хан Аспарух“, както и от заключението на счетоводната експертиза, което становява, че дружеството-ищец е действало под шапката на БТС преди 1989г. с наименование ТД „Хан Аспарух”, като след това е продължило да осъществява дейността си като Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“, регистрирано през 1991г. /видно и от представеното решение по ф.д. № 1863/1991г. на ВОС/. В резултат на съпоставката в счетоводните записвания по книгите на ТД „Хан Аспарух“ и счетоводството, водено от Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух“, експертът сочи, че след регистрацията през 1991г. последното е продължило да експлоатира същите материални активи, в това число „Морската база“, както и да описва същите ДМА в счетоводните си отчети и баланси, по сметки 203 и 206 се води аналитично записване на процесния имот /сгради без земя/. Сдружението е водило редовно и правилно счетоводна отчетност за съответните периоди, както до 1991г., така и след това. В заключение вещото лице установява икономическо правоприемство между Туристическо дружество „Хан Аспарух“ и настоящото Сдружение „Туристическо дружество - Хан Аспарух“, както и че става дума за един и същи обект - сградата „Морска база”, но без земята. Установено е също така, че дружеството е декларирало пред данъчните власти през 2000г. като „Морска база“, а през 2010г. е предекларирана с наименование „Клуб морска база“ с РЗП от 172 кв.м. на два етажа. При съвкупния анализ на тези доказателства съдът е достигнал до извод за основателност на предявения иск за собственост на основание чл.2 ал.4 ЗДС. Сградата е била държавна, отстъпена е по реда на НДИ /отм./ за безвъзмездно ползване на ОС на БТС, който от своя страна я е предоставил за управление на намиращото се под негово ръководство ТД „Хан Аспарух“. След законодателните промени относно правното положение на юридическите лица с нестопанска цел ползването на имота е продължило от регистрираното през 1991г. Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух“, което се явява правоприемник на всички активи, включени в баланса на туристическото дружество, вкл. и спорната сграда. С оглед на това и на основание чл.2 ал.4 ЗДС правото на собственост е преминало в патримониума на ищцовото сдружение. Възражението на Държавата, че нормата на чл.2, ал.4 ЗДС не съставлява придобивен способ, а само разрешава колизия на права, съдът е намерил за неоснователно. С цитираната норма е прието, че не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Когато имотът е бил предоставен от държавата на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление, придобиването на право на собственост е по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Първият правен въпрос - дали за да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал.4 ЗДС е необходимо имотът да е прехвърлен с изричен акт на търговското дружество или на юридическото лице с нестопанска цел, е от значение за изхода на спора. Въпросът има свое разрешение в практиката на Върховния касационен съд - Решение № 41 от 09.07.2020г. по гр.д. № 1607/2019г. на ІІг.о., Решение № 619 от 06.06.2011г. по гр. д. № 1092/2009г. на І г.о., Решение № 730 от 25.07.2011г. по гр. д. № 1140/2009г. на І г.о. Възприетото в тази практика виждане е, че законодателят не е имал предвид имуществото, което тези субекти са придобили от държавата чрез прехвърлителна правна сделка, а имущество, което им е било представено за стопанисване и управление по реда на НДИ/отм./. Това разбиране напълно съответства на мотивите на въззивния съд, които съдържат цитати от горепосочените решения. Ето защо въпросът, като разрешен в съответствие с практиката на ВКС, не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол. Вторият въпрос - с какви документи се доказва предоставянето на имот по смисъла на чл.2, ал.4 ЗДС, не е бил спорен в настоящето производство и по него въззивният съд не е изложил конкретни мотиви. Поради това въпросът не е обуславящ за изхода на спора. Въпросът е формулиран като израз на несъгласие с извода на съда, че предоставяне на сградата е налице, а не поради възражение срещу допустимостта на някое от доказателствата, ангажирани в тази насока. Третият и четвъртия въпроси са фактически - те касаят преценката на конкретни доказателства, събрани по делото, а именно писмото на ОбНС-Варна и решението на Бюрото на ОС на БТС. Такива въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1 А и в производството по чл. 288 ГПК, което е производство по селектиране на касационните жалби въз основа на законоустановени критерии, съдът не може да извършва проверка на извършената от решаващия съд преценка на доказателствата и прозтичащите от тях правни изводи. Следващите два въпроса са процесуални и се свеждат до задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни, а отхвърля други, да отговори на всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба. Конкретните оплаквания, обусловили формулирането на въпросите, са за необсъждане на свидетелските показания, както и на молбата на сдружението от 2009г. до Областния управител, според които дружеството е било наясно, че сградата не му е предоставена по установения ред и затова е отправяло искане да бъде предоставена. Вярно е, че за разлика от първата инстанция, въззивният съд не е обсъдил изрично показанията на свидетеля Бончев, който сочи, че през 2005 - 2006г. Областният управител обявил търг за продажба на цялата морска база - земята и сградата, поради което представители на ищеца и на две други дружества ходили при областния управител с молба да позволи да ползват сградата и земята. Не е обсъдено и писменото доказателство, свързано с тези показания - молба от 21.07.2009г. от представляващия Туристическо дружество ”Хан Аспарух” до Областния управител. В нея са посочени фактическите обстоятелства, наведени и в исковата молба - че дружеството стопанисва сградата повече от 20 години въз основа на предоставеното от Държавата на ОС на БТС право на ползване през 1980г. и решението на ОС на БТС от 25.09.1981г. за предоставяне базата на ищцовото дружество, както и че през годините от дружеството и членуващи в него клубове, са извършени значителни инвестиции; затова е поискано предоставяне на спортните обекти за безвъзмездно ползване. Изнесеното от свидетеля и отразеното в писмената молба не са в състояние да повлияят на изводите на съда по съществото на спора, доколкото осъществяването на поддържаното придобивно основание е въпрос на доказан фактически състав и е извън мнението /и знанието/ на някой представител на сдружението относно това дали има или няма предоставено право на ползване от държавата. Обжалваният акт не страда от очевидна неправилност - тежък порок, установим само от съдържанието му, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Очевидната неправилност е квалифицирана неправилност, каквато ще е налице при прилагане на закона в противоположен смисъл или на отменен закон, при нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, при нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Изводът за основателност на иска не е явно необоснован, както счита касатора, а е резултат от преценката на събраните по делото доказателства, анализирани в съответствие с правилата на формалната логика, а също и е подкрепен със съдебна практика; законът не е изопачен, нито е приложен превратно. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.