Определение № 2561 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. В. К. срещу въззивно решение № 260276 от 04.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 5578/2019 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, в частта му, в която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 555754 от 06.12.2018 год., постановено по гр. дело № 90558/2017 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 89 с-в, поправено с решение № 19485 от 22.01.2019 год., упражняването на родителските права по отношение на децата И. С. И. и Г. С. И. е предоставено на бащата С. И. И., определено е местоживеене на децата при бащата С. И. И., определен е режим на лични отношения на майката Р. В. К.-И. с децата, с право да ги вижда и взема, както следва: всяка втора седмица от месеца за времето от 09.00 ч. в понеделник, а ако децата са на училище – след края на учебните занятия, до 19.00 ч. в неделя от същата седмица, с преспиване, както и всяка четвърта седмица от месеца за времето от 09.00 ч. в сряда, а ако децата са на училище – след края на учебните занятия, до 19.00 ч. в неделя от същата седмица, с преспиване; 40 дни през всяка от летните ваканции, с преспиване, във време което не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година през пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката, за времето от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден от ваканцията, с преспиване; всяка четна година за коледните празници, считано от 10.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември, а всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 10.00 ч. на 30-ти декември до 19.00 ч. на 2-ри януари, с преспиване; на нечетни години всяко от децата да прекарва рождените си дни с майката, независимо от действащия към датата режим на лични контакти и майката е осъдена да заплаща на децата, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка, както следва: на детето И. С. И. – в размер на 200 лв., считано от датата на постановяване на решението до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска и на детето Г. С. И. – в размер на 170 лв., считано от датата на постановяване на решението до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че доказателствата по делото сочели на липсата на необходимите родителски капацитет, възпитателски и морални качества на бащата. Неправилно въззивният съд бил приел, че интересите на децата ще бъдат защитени по-добре ако упражняването на родителските права се предостави на бащата, при когото те живеят след раздялата на страните. Ищецът сам бил посочил, че напуснал семейното жилище на 01.07.2017 год., като оставил там майката сама да отглежда двете малолетни деца /тогава на 7 години и на 4 години/. Двете деца били изслушани от въззивния съд, като по-голямото дете било заявило, че една седмица живее при майка си и една седмица – при баща си и е доволен от този режим. По-малкото дете било заявило същото, както и че жилищата на родителите им са на 10 минути едно от друго. Двете деца обаче не били на възраст, на която да могат да преценят кой от двамата родители следва да упражнява родителските права, поради което и никога не били изразявали предпочитания. Според заключението на вещото лице М., децата показват обич и към двамата родители, без да изразяват ясни предпочитания, като и двамата родители имат добър родителски капацитет. Подобни били и изводите на вещите лица по следващите съдебно-психологични експертизи, като те били посочили, че детото Г. има известни предпочитания към майка си и към момента не може да се адаптира пълноценно към новата семейна среда на баща си. Неправилно въззивният съд бил счел, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол, като по този начин ответницата била дискриминирана и третирана по-неблагоприятно като родител. Следвало да се има предвид, че бащата бил приоритизирал личните си интереси, бил дарил семейното жилище на трето лице, увреждал интереса на децата да се развиват умствено и социално при по-добри условия и в по-привилегирована социална среда, като ги лишавал от получаването на по-качествено образовяние в З. Европа. Предоставял децата за отглеждане на своите родители и на сестра си в [населено място], докато работел в чужбина. Ответницата се грижела лично за двете деца и имала по-големи възможности за това от бащата. Тя била и базова фигура на привързаност и за двете деца. Бащата не бил в състояние лично да полага грижи за децата, защото с новата си партньорка, имал и две други деца, за които се налагало да полага ежедневни грижи. Въззивният съд не бил отчел и новонастъпилото обстоятелство, че ответницата вече не се намира в дългосрочна задгранична командировка в Н. /от 31.07.2022 год./, а работи и живее постоянно в [населено място], като освен това не бил коментирал многобройните социални доклади. Освен това вещите лица били регистрирали процес на отчуждаване и проблеми в интеграцията на децата в новата семейна среда на бащата. По делото имало данни, че бащата с поведението си поставя в риск здравето и развитието на децата. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при преценката на най-добрия интерес на детото и родителския капацитет да обсъди моралните качества на родителите и как могат да повлияят на възпитанието на децата? 2/ Следва ли да се предоставя упражняването на родителските права на този родител, който е от същия пол като децата, за упражняването върху чиито права съдът следва да се произнесе? Може ли полът на децата и родителите да бъде разглеждан като определящ и решаващ фактор за присъждане на родителските права върху родените от брака деца? 3/ Длъжен ли е въззивният съд при преценката кому да предостави упражняването на родителските права да съобрази в съвкупност и да коментира всички доказателства по делото, в т.ч. заключенията по всички съдебни експертизи и противоречията между и в тях /базова фигура на привързаност и синдром на родителско отчуждение/, възпитателските качества на двамата родители, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към всеки хедин от родителит, наличието на синдром на родителско отчуждение към единия родител и др? 4/ Следва ли при установено родителско отчуждение у някое дете към който и да е от родителите му да бъдат предписани подходящи защитни мерки за преодоляването му? 5/ Допустимо ли е в хипотезата на липса на споразумение между родителите режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител да бъде определен при условията на пратическо споделено родителство, при равни времеви интервали, които децата да прекарват с всеки от родителите, ако родителските права се предоставят на другия родител? Допустимо ли при равни или близки времеви интервали на престой на децата при всеки от родителите, само единият от тях да заплаща издръжка? 6/ Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните? 7/ Длъжен ли е въззивният съд при преценката на кого да предостави упражняването на родителските права да посочи и конкретни провинения, които обосновават вина на съпругата за разстройството на брака? 8/ Следва ли прояви на неотстъпчивост и непростителност от страна на съпругата към съпруга да се третират като проява на брачна вина, ако те са резултат от извършени брачни нарушения на другия съпруг и напускане от негова страна на семейния дом? 9/ Приемайки, че вината за прекратяване на брака е обща и на двамата съпрузи, следва ли въззивният съд да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат изведени брачни нарушения на съпруга? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, а освен това са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба С. И. И. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е загубило своята актуалност и към настоящия момент, определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла се включват необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. От значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки, вкл. уважение към другия родител, ценностите в обществото и т. н. Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване. Следва да се съобрази полът на децата, като е прието, че майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол, както и възрастта на децата, а също и съвместното живеене на децата, като е посочено, че когато децата живеят и растат заедно у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. В случая и двамата родители били заявили още пред първата съдебна инстанция искане за предоставяне упражняване на родителските права. Приел е също така, че интересът на детето е установен като главен критерий при решаването на спор между родителите относно упражняването на родителските права и мерките на лични отношения между тях и детето/децата /чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето – ратифицирана от Република България през 1991 год., чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, втори принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН/. Съобразявайки събраните доказателства, приложимото национално и наднационално законодателство относно висшият интерес на детето и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСГК, съгласно която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им, въззивният съд е формирал извода, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата родители. Посочил е, че оглед задължението си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца от брака при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, по делото са допуснати няколко съдебни психологични експертизи, като от заключенията на вещите лица и изслушването им е формирал личното си впечатление от качествата на родителите /изискване за преценка по чл. 59, ал. 4 от СК/. Намерил е, че в интерес на децата е родителските права да се предоставят за упражняване на бащата С. И. И., при когото да се определи и тяхното местоживеене. В тази връзка е съобразил изградената емоционална и доверителна връзка с бащата, който познава потребностите им и е в състояние адекватно да откликне на тях, включително и след настъпилата трайна фактическа раздяла между родителите от лятото на 2017 год.; недвусмислено изразеното мнение от децата И. и Г. И. да продължат да живеят по начина по който живеят при изслушването им от въззивния съд; децата имат изключително силна емоционална връзка помежду си, като и двете деца са изградили не само много силна връзка помежду си, а и е двете им по-малки еднокръвни сестри, които са се родили след прекратяване на брака на страните и с които живеят в едно семейство съвместно с бащата С. И. И.; липсата на доказателства бащата с поведението си да поставя в риск здравето или развитието на децата И. и Г.. Въззивният съд е приел, че режимът на личните отношения между майката Р. В. К. и децата следва да бъде съобразен с последното по време заключение по допълнителната тричленна съдебно-психологична експертиза /от 08.11.2024 год./, прието във въззивното производство и преди всичко с най-добрия интерес на децата, съгласно критериите на на легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Режимът на лични отношения цели всяко от децата на страните да расте и се развива като пълноценна личност, чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си. Мерките за лични отношения следва да отчитат конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Безспорно интересът на децата в разглеждания случай изисква те да имат пълноценна връзка с майка си, която като пълноценен и равноправен родител не може да бъде заменена от друга/и партньорка/и на бащата. Въззивният съд е намерил, че както бащата, така и майката имат необходимия капацитет за изграждане, поддържане и развиване на добри родителски отношения с децата И. и Г., а от доказателствата не се обосновава извод, че майката има поведение, представляващо риск за живота, здравето и/или развитието на децата. Режимът на лични отношения между майката и децата следва бъде този, предложен от вещите лица д-р Х. Й. Й., д-р И. Д. А. и д-р Ж. С. Т., но като се съобразят и задължителните указания по прилагането на закона, дадени в т. 2 от цитираното Тълкувателно решение № 1 от от 03.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСГК, а именно: всяка втора седмица от месеца за времето от 09.00 ч. в понеделник, а ако децата са на училище – след края на учебните занятия, до 19.00 ч. в неделя от същата седмица, с преспиване, както и всяка четвърта седмица от месеца за времето от 09.00 ч. в сряда, а ако децата са на училище – след края на учебните занятия, до 19.00 ч. в неделя от същата седмица, с преспиване; 40 дни през всяка от летните ваканции, с преспиване, във време което не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата С. И. И.; всяка нечетна година през пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката, за времето от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден от ваканцията, с преспиване; всяка четна година за коледните празници, считано от 10.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември, а всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 10.00 ч. на 30-ти декември до 19.00 ч. на 2-ри януари, с преспиване; на нечетни години всяко от децата да прекарва рождените си дни с майката Р. В. К., независимо от действащия към датата режим на лични контакти. Въззивният съд е изложил съображения, че по-дългото време за лични отношения през летните ваканции ще даде възможност на родителя, който не упражнява родителските права, да общува пълноценно и с двете деца за по- продължителен период от време, което ще доведе до сумарно изравняване на времето в което всеки от двамата родители ще има възможност да общува с двете деца през годината. Този режим ще е в интерес на децата, но и съответства на служебните ангажименти на всеки от двамата родители, като родителите и децата следва да изберат дали ще се ползва непрекъснато или на части. Регламентирането от съда за начина по който да се ползва режима на лични отношения през летните ваканции, би довело затруднения в упражняването на правата на децата и страните. Поради това е формирал извода, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му относно режима на лични отношения, като се постанови друго в изложения по-горе смисъл. На следващо място въззивният съд е посочил, че конкретни доводи за пороци на първоинстанционното решение в частта му за издръжката на децата и ползването на семейното жилище не са изложени, а при служебната проверка на решението не се установява да е допуснато нарушение на императивна материалноправна разпоредба, приложима към процесното правоотношение, поради което същото трябва да бъде потвърдено. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените от касатора въпроси по т. 7, 8 и т. 9 от изложението не са от значение за изхода от спора за упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца /пренесен и пред касационната инстанция/, поради което не осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение в частта му относно брачния иск не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК /тази част не е и предмет на подадената от ответницата касационна жалба/. Отделно от това следва да се посочи, че седмият въпрос е формулиран абстрактно, без да е отнесен към конкретен правен извод на съда. Същият се основава само на несъгласието на касатора с формирания извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. По въпросете по т. 4, 5 и 6 от изложението ВКС ще се произнесе в решението си по съществото на спора. С оглед придобиване на непосредствени впечатления за родителите и отношението им към възпитанието и развитието на децата, настоящият съдебен състав намира за нужно да ги призове за изслушване в открито съдебно заседание. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 12.78 евро /равностойни на 25 лв./. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение