Определение № 407 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 931/2019 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. К. против решение № 1954 от 20.11.2018 г. по гр.д.№ 1668/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 2400/28.05.2018г. по гр.д.10411/2017г. на РС-Варна, поправено с решение № 2989/22.06.2018г. по гр.д. № 10411/2017г. на РС-Варна и вместо това са отхвърлени, предявените от касатора искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД срещу Л. С. П. както следва:

• да бъде прието за установено в отношенията между страните, че касатора И. Г. К. притежава право на собственост, придобито по наследство от К. Г. К., а последният на основание договор за продажба на недвижим имот, сключен с [община] на 15.06.2005г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот № ...., том ....., дело № ..../1996г, сключен на 10.07.1996г., на 1/3 идеални части от недвижим имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] с площ от 180 кв. при описани граници, с административен адрес [населено място], [улица] 1/3 ид.ч. от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 45 кв.м с идентификатор ...., състояща се от входно антре, баня, тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и лятна кухня и да бъде осъдена ответницата да предаде владените върху целия имот и

• да бъде осъдена ответницата Л. С. П. да заплати на касатора И. Г. костадинов обезщетение за лишаване от ползване на гореописаните имоти в размер на сумата от 462,50 лева за периода 10.12.2016г. до 25.07.2017г.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не са преценени становищата на страните, уточненията на иска, че не са обсъдени всички събрани доказателства и доводи, че съдът не е направил самостоятелен анализ на доказателствата и за необоснованост за изводите, че наследодателя на ищеца не е придобил правото на собственост на дворното място, респективно, че предявеният иск е за съборената сграда, като не са преценени както идентификатора на имота, така и приложените към исковата молба скици.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са изложени подробни мотиви за неправилност на решението, като се иска допускане до касация по въпроса за задължението на съда да се произнесе по предявения иск с уточненията към него, като обсъди становищата на страните, доводите и възраженията и формира самостоятелни изводи от събраните доказателства. Представя многобройна съдебна практика, според която съдът следва да изпълни тези си задължения.

Ответницата по касация Л. С. П. оспорва жалбата и допускането до касация. Счита, че решението е съобразено с доказателствата по делото.

След подаване на отговор по касационната жалба, ответницата по касация е починала на 26.02.2019 г. С определение № 94/22.04.2019 г. е конституирана дъщеря й Н. А. А. като единствен неин наследник. С молба от 13.05.2019 г. тя е заявила, че се е отказала от наследството, оставено от майка й и е представила удостоверение № 6588/2019 г., което доказва извършеният от нея отказ.

По отказа от наследство, касаторът до този момент не е заявил становище, въпреки дадената му възможност.

Тъй като в настоящото производство по допускане до касационно обжалване не може да се оспори отказ или да се издирят следващите редове наследници, съдът се произнася по чл. 288 ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено, че ищецът е брат и един от тримата наследници на починалия на 10.12.2016 г. К. Г. К.. Ответницата е живяла с наследодателя на съпружески начала от около 2003 г. Процесният имот с идентификатор ..... е бил държавна собственост и върху него е отстъпено право на строеж върху държавна земя на Г. К. С. с договор от 1957 г. С н.а. № ...., т. ....,/10.07. ..... г. бащата на ищеца Г. К. С. е продал на сина си К. едноетажна жилищна сграда, построена в описаното държавно дворно място и в този нот. акт е описан договора за отстъпено право на строеж. По делото е изяснено от становищата на страните, че наследодателя К. Г. К. е купил от държавата дворното място, върху което е била построена жилищната сграда през юли 2006 г. В този смисъл твърдения са направили и двете страни / виж отговора на ответницата на л. 75 от делото на РС /. По делото се е изяснило също от становищата на страните, че едноетажната жилищна сграда е била в лицевата част на имота, но е съборена и върху тази част е построена четириетажна жилищна сграда. В дъното на двора е имало две стопански сгради, които са ремонтирани и преустроени през 2005 г. от наследодателя на ищеца по време на фактическото му съжителство с ответницата, като са свързани с коридор, поставени са плочки на пода, изградена е баня с тоалетна и пред сградата е направена беседка. В резултат на тези действия се е оформило жилище на 45 кв.м. Тази сграда, находяща се в дъното на дворното място е отразена с идентификатор ...... За нея, ищеца е предявил иска за собственост и иска за обезщетяване поради лишаване от ползване срещу ответницата.

Основният спор по делото е бил дали тази преустроена и ремонтирана сграда е придобита от ответницата по давност. В отговора към исковата молба тя е заявила, че владее тази сграда, поради което съдът е приел, че се е позовала на придобивна давност. От показанията на свидетелите се установява, че тя е живяла с наследодателя в тази сграда от 2003 г. до смъртта му, като след това ищецът е поискал да я освободи, но тя е отказала. Подал е жалба до прокуратурата за самоуправство, но му е отговорено, че се касае за гражданскоправен спор. Установено е, че е имало и периоди през които ищцата си е тръгвала след влошаване на отношенията, но се е връщала отново след един или няколко месеца.

РС е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от процесното дворно място и от процесната сграда в дъното на двора, че същата се ползва от ответницата без основание, тъй като тя не я е придобила по давност. Съдът е прел, че извършените подобрения по време на съвместното й съжителство с наследодателя са без значение, тъй като не се претендира стойността им. Прието е, че тя е допусната в имота от собственика при условията на търпими действия, които и определят качеството на държател, но не я правят владелец. Затова иска е уважен, а като последица от това е присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на имота.

Въззивният съд е приел, че ищеца не е доказал, че наследодателят му е купил имота от държавата, защото не е представен договора, че се позовава на н.а. № ...., т. ....,/10.07. ..... г., но с този нот. акт бащата е прехвърлил на сина си К. само жилищната сграда, а не процесната сграда. Прехвърлената сграда е била съборена. По делото не било доказано наследодателя на ищеца да е придобил собствеността върху второстепенните постройки, които са преустроени в процесното жилище.

Съдът не е обсъждал становището на страните, не е съобразил отговора на ответницата, не е преценил кое е безспорно между тях, не е съобразил уточнението, които ищеца е направил за процесната сграда по искане на съда. Не са обсъдени и гласните доказателства. Затова решението е постановено в противоречие със съдебната практика, изискваща съдът да се произнесе по предявения иск с уточненията към него, като обсъди становищата на страните, доводите и възраженията и формира самостоятелни изводи от събраните доказателства. - / ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС,, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение