Определение № 2575 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 368/2025 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. Г. Д., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. С. Г. срещу решение № 1127/01.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1923/2024 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 138/26.06.2024 г. по гр. дело № 1311/2023 г. на Девненския районен съд, са отхвърлени, предявените от касатора срещу [община] дол, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, обективирано в заповед № 1233/01.12.2023 г. на кмета на ответната община, с която е прекратено, на основание „съкращаване на щата“, трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител дейност“ в дейност „битово и комунално стопанство“ („БКС“) при общинската администрация на ответника и за осъждане на последния да му заплати сумата 17 710 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа вследствие уволнението през периода 01.12.2023 г. - 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната страна – ответната [община] дол не е подала отговор на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба на ищеца Д., също чрез адв. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси: 1) налице ли е трансформация на щатна бройка от ръководител-БКС на механик, включват ли се в двете длъжности еднакви трудови функции и сходни ли са двете дейности по своя характер; 2) допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право и които са установени по надлежния процесуален ред; и 3) допустимо ли е съдът да основава решението си за законосъобразност, без съдът да е отчел, че трудовите функции са идентични по своята същност, и без да има влязъл в сила акт на общинския съвет за приета структура на общината, и законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. От страна на касатора се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но без да се излагат съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с процесната заповед № 1233/01.12.2023 г. кметът на ответната община, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата, във връзка с влязло в сила решение № 17/30.11.2023 г. по протокол № 3 от заседание на общинския съвет и длъжностно разписание в сила от 01.12.2023 г., е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, заемащ процесната длъжност „ръководител дейност“ в дейност „БКС“ към общинската администрация, считано от 01.12.2023 г. – датата на получаване на заповедта от ищеца. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза окръжният съд е установил, че преди извършените промени с решението на общинския съвет, процесната длъжност „ръководител дейност“ в дирекция „БКС“ е била с численост една щатна бройка и се е заемала от ищеца, а след извършените промени, процесната длъжност е премахната и е създадена нова длъжност „механик“ с численост една щатна бройка, на която е назначен С. Л.. При извършеното сравнение по длъжностните характеристики за двете длъжности е констатирано, че основна цел на процесната длъжност „ръководител дейност“ е ръководителят да организира, координира и контролира цялостната дейност в „БКС“ и дейност „образование“ към общинската администрация, както и да осъществява техническо и административно ръководство. Основната цел на длъжността „механик“ е да работи изцяло за организация на транспортното обслужване на общинската администрация и дейностите към нея при изпълнението на служебните си задължения. И ищецът, и Л. работят за организиране на транспортното обслужване в общината, като през периода преди месец ноември 2023 г. служебните документи са подписвани от ищеца, а от месец декември 2023 г. същите документи са подписвани от Л. – пътни листове, документи за заявки и искания за поемане на задълженията за ремонт и закупуване на резервни части, гуми, акумулатори, горивно-смазочни материали, инструменти, лични предпазни средства, искания за отпускане на материали и ценности от склад. При сравнение на двете длъжности по критерии: функции, задължения и отговорности и документите в счетоводството на общината, има съвпадение на задълженията и отговорностите, като задълженията на ищеца са по-подробно разписани в длъжностната му характеристика. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че независимо, че част от трудовите функции, изпълнявани от ищеца преди уволнението, след това са изпълнявани от Л., от това не следва извод, че се касае за фиктивно съкращаване на щата, какъвто е доводът на ищеца. В тази връзка окръжният съд е изложил съображения, че по отношение на критериите: знания и опит, умения и компетенции, за длъжността „механик“ се изисква средно или по-високо образование, докато за заемане на процесната длъжност „ръководител БКС“ се изисква висше образование и професионален опит четири години; освен това длъжността „ръководител БКС“ е ръководна и целта е да осъществява техническо и административно ръководство на битовите и комунални дейности, докато основната цел на длъжността „механик“ е да организира транспортното обслужване на общинската администрация и дейностите към нея; в задълженията на длъжността „механик“ не е вменено да осъществява административно ръководство и ръководене на цялата дейност по битово и комунално стопанство, а само за организацията по транспортното обслужване. Съдът е приел също, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, като съществено е тези трудови функции от съкращаваната длъжност да не са водещи, определящи за длъжността, към която се прехвърлят. Съдът е изложил и съображения, че характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата, на нова длъжност, но не като наименование, а по трудови функции – когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то е налице реално съкращаване на щата. Въззивният съд е изтъкнал още, че преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа, като изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика – една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции; едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на предприятието, какъвто е и настоящият случай – ищецът е бил на ръководна длъжност и йерархичната позиция на длъжността му е била по-висока в общата структура на общинската администрация спрямо новооткритата длъжност „механик“, заемана от Л.. По така изложените съображения, въззивният съд отново е достигнал до решаващите си изводи, че макар и трудовите задължения за процесната длъжност „ръководител БКС“ и длъжността „механик“ да съвпадат частично, между тях има различия с оглед йерархичното им място в общинската администрация – процесната длъжността е ръководна, докато длъжността „механик“ е изпълнителска и няма ръководните функции, като работодателят-ответник е трансформирал трудовата функция на „ръководител БКС“ към новооткритата длъжност „механик“, при което част от задълженията са поети от новата длъжност, с изключение на ръководната функция, като старата длъжност е била премахната от длъжностното разписание. В заключение, съдът е приел, че съкращаването на щата е реално. Окръжният съд е намерил за неоснователен и довода на ищеца, че решението на общинския съвет за приемане на новата численост на общинската администрация не било влязло в сила, като е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че това решение няма белезите на нормативен, общ административен или индивидуален административен акт, защото не обективира властническо волеизявление на административен орган, а е акт с вътрешно-ведомствен, организационен характер и не подлежи на обжалване, поради което влиза в сила веднага. По така изложените съображения, въззивният съд е достигнал и до крайните си изводи за неоснователност както на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, така и на обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за възстановяване на процесната длъжност, заемана преди уволнението, и за присъждане на процесното обезщетение за оставане без работа вследствие уволнението. По наведените от страна на касатора-ищец основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1 от ГПК) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби в производството по чл. 288 от ГПК, се произнася дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая и трите въпроса, формулирани в изложението на касатора, не отговарят на горните изисквания и не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос (налице ли е трансформация на щатна бройка от ръководител-БКС на механик, включват ли се в двете длъжности еднакви трудови функции и сходни ли са двете дейности по своя характер) изисква даване на становище по фактическите констатации на въззивния съд относно правно-релевантни факти по делото (включват ли се в двете длъжности еднакви трудови функции и сходни ли са двете дейности по своя характер), както и основан на тях правен извод (налице ли е трансформация на щатна бройка от ръководител-БКС на механик), които са такива по съществото на материалноправния спор по делото. Последната част от третия въпрос (законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ) пък изисква директен отговор относно основателността на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен по делото. Вторият въпрос (допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право и които са установени по надлежния процесуален ред) и останалата от третия въпрос (допустимо ли е съдът да основава решението си за законосъобразност, без съдът да е отчел, че трудовите функции са идентични по своята същност, и без да има влязъл в сила акт на общинския съвет за приета структура на общината) изискват касационната инстанция да даде отговор дали въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, дали правилно е установил и съобразил релевантните факти и дали е нарушил материалния закон, т.е. съставляват формулирани във въпросителна форма касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК (и то при неточно използване на процесуалноправния термин „допустимо“). Така поставените от жалбоподателя въпроси относно конкретни факти и изводи по съществото на материалноправния спор и относно конкретни закононарушения на въззивната инстанция не могат да бъдат обсъждани в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство – като основания за допускане на касационното обжалване, а биха подлежали на разглеждане от касационната инстанция по реда на чл. 290 от ГПК – с касационното решение, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Поради това, поставените от страна на касатора въпроси не съставляват материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, които да могат да обусловят допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Както неведнъж е разяснявано от ВКС, само по себе си несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, дори когато то е формулирано като въпрос, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Наред с това, от страна на жалбоподателя само е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да са изложени каквито и да било съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Това само по себе си също е достатъчно касационното обжалване да не се допуска, дори и формулировките на въпросите да удовлетворяваха общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК – т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от горното, следва да се посочи, че правните изводи в мотивите към обжалваното решение на въззивния съд са и в съответствие с практиката на ВКС, например – решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на IV-то гр. отд., решение № 154/27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на III-то гр. отд., решение № 7/01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г. на IV-то гр. отд., решение № 13/04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. на III-то гр. отд. и др. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение