Определение № 447 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 752/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 2643 от 29.11.2019г. по в.гр.д. № 1796/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 749 от 1.02.2019г. по гр.д.№ 5322/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска на Т. К. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за сумата над 20 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2017г. и е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част. В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по въпрос, касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Позовава се на конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд, след подобно обсъждане на всички релевантни обстоятелства по делото, е преценил, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да е 20 000лв. Съобразил е следното: ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.03.2015г. за извършено деяние по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК /за което се предвижда до пет години лишаване от свобода/ и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2 000лв. На 8.05.2015г. му е повдигнато обвинение и за деяние по чл.319а, ал.1, вр.ал.1 НК. На 9.07.2015г. е внесен обвинителния акт в съда и е образувано н.о.х.д.№ С-61/2015г. на СГС. Проведени са осем открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. Оправдан е по по-тежкото обвинение по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и е признат за виновен за това по чл.319а, ал.1, вр.ал.1 НК, по което му е наложено наказание „глоба” от 3 000лв., като е изменена мярката му за неотклонение в „подписка”. Присъдата е влязла в сила на 26.01.2017г., след като и потвърдена от въззиванта инстанция, пред която са проведени две съдебни заседания. Общата продължителност на наказателното производство е година и десет месеца. Въззивният съд е отчел злепоставящият характер на обвинението относно репутацията на ищеца, отчитайки че то е свързано с упражняваната от него професия, в качеството му на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” НК, за шест деяния, извършени при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината и идентична обстановка, които деяния са свързани със заеманата длъжност: „директор”на дирекция „Вътрешна сигурност”при МВР. Отчел е и че случаят е добил широка медийна разгласа, включително и с давани изявления на прокурор относно воденото срещу ищеца наказателно производство. Съобразени са и причинените щети за здравето, доколкото е установено, че в хода на воденото наказателно производство, /на 29.04.2015г./ на ищеца е поставена диагноза „генерализирана тревожност”, което е наложило болничен и домашен режим на лечение. Като недоказани е приел съдът твърденията за извършване на продължителна терапия и за причинно-следствена връзка между продължаване на заболяването и воденото производство. Счел е и за недоказана и причинна връзка между останалите твърдени от ищеца като причинени заболявания, свързани с представените доказателства, че в периода 29.05.2015г. – 13.02.2016г. ищецът е бил в отпуск по болест заради увреждания на междупрешлените дискове, а в периода 2.01.2018г.-22.02.2018г., в отпуск по болест заради други остри гастрити. За определяне на посоченият размер на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е отчел и възрастта на лицето /37години към датата на привличането му като обвиняем/, икономическата обстановка в страната и стандарта на живот, както и реално установените като причинени вреди с ангажираните гласни доказателства, съгласно които той е изпитвал в резултат на воденото срещу него наказателно производство тревожност и вътрешно напрежение, постоянен стрес, раздразнителност, безпокойство, потиснатост, чувство на срам и неудобство, станало причина за социална му изолация и нежелание за общуване, което е довело до промяна в обичайния му начин на живот. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещ приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил всички групи обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватен размер на обезщетение, съобразно реално причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая, след като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичността; липсата на здравословни увреждания, установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение