Определение № 553 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 387/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. В. А. против решение № 2271 от 17.10.2019 г. по т. дело № 396/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗД.”Лев инс” АД, [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. П. Т. в хипотеза на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е поставил въпроса: 1/” За приложение принципите за справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя по Кодекса на застраховането“. Страната е проследила хода на производството, накратко е интерпретирала мотивите на възивния съд, като е възпроизвела изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност, досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, а в заключение е заявила, че в тази връзка е налице противоречие с решение на ВКС и с ППВС № 4/68г. Поставен е въпросът: „ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, съобразно разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263,ал.1 ГПК“. Изразено е кратко несъгласие с това, че в случая възивният съд “лаконично“ бил посочил, че наведените доводи във възивната жалба са неоснователни. Изброени са съдебни актове – тълкувателна и казуална практика на ВКС, с които е разгледан характера на въззивното производство като са изложени аргументи, квалифицирани от страната по чл. 2 81, т. 3 ГПК. В заключение е отбелязано, че освен основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2/ без да уточни хипотезата/. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, са формулирани два въпроса. Така поставен първият въпрос е общ и относим към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това съставът е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или дори и да се приеме за релевантен така формулирания първи въпрос, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече че липсват и развити конкретни доводи отнносими към общо поддържаното противоречие с тълкувателна и казуална практика. Вторият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият е общ и обоснован единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, тъй като страната е сочила само това, че съдът „лаконично обсъдил доводите й в жалбата“. Т.е. както сама е квалифицирала това оплакване, същото е относимо към предпоставките по чл.281, т.3 ГПК но е неотносимо към основанията визирани в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В този смисъл и подробно възпроизведените от цитираната практика на ВКС мотиви относими към характера на възивното производство и задълженията на съда да обсъди доказателствата по спора са ирелеватни. За да обусловят наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК, предполагат непроизнасяне на съда по посочен от касатора допълнителен критерий за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, изложен като оплакване във въззивната жалба, но невзет предвид от съда при определяне размера на обезщетението, който би бил различен при съобразяване на този довод. Страната не е сочила такова основание. Освен това, както и сама е поддържала, съдът е взел предвид всичко, което конкретно е било установено от ищеца по спора. Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касатора, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или, к асаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирал практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД/ така разгледани и от страната/ и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Касаторът не обосновава и довод за наличие предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Дори от поставените общи и несъобразени с решаващите изводи на състава на въззивния съд въпроси, да бъде изведен релевантен въпрос, то страната не е развила каквито и да е било съображения по основанието съобразно разяснената му дефинитивност с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОС ГКТК на ВКС. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2 ГПК общо, като с оглед служебната проверка за действителност и допустимост на акта, следва да бъде разгледана единствено хипотезата на предл.3-то на текста. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, касаторът е обвързал единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касация на основание чл. 78,ал.8, вр. чл.37 ЗПП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение