Определение № 770 от 07.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Л. К. срещу решение №6 от 18.01.2017г по в. гр.дело № 512/2016 на Апелативен съд – Велико Търново отменил изцяло решение №351 от 21.07.2016 г на Плевенски окръжен съд отхвърлил иска на касаторката, предявен на основание чл. 40 ЗЗД за отмяна на два договора за покупко- продажба на недвижими имоти ,сключени от пълномощника В. Д. Т. .Отхвърлен е бил и евентуалния иск за ищата по чл. 79 от ЗЗД ,във вр чл. 200 ЗЗД за заплащане на договорената ,но неплатена цена по един от договорите. Приложено е изложение към касационната жалба, в което основанието по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК се изтъква по три въпроса. Формулираният първи въпрос e за фактическите предпоставки на чл. 40 ЗЗД, за вредата от договора като обективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД, за преценката: дали един договор за продажба на недвижим имот е сключен във вреда на упълномощителя; дали увреждането не е незначително; само разликата между продажната и действителната цена ли е от значение. Изтъква се противоречие с ТР№5/2014г ОСГТК, реш.№361/2011г по гр.д №1077/2010 І.г.о, реш. №586/2010г гр.д №853/2009 ІV г.о, № реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о Установеното в практиката на ВКС разбиране е, че преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представляния и че накърняването му може да има различни проявни форми, а представителят следва да действа по най-добрия с оглед интереса на упълномощителя начин. Вторият формулиран въпрос е за обстоятелствата които следва да се вземат предвид при преценката има ли споразумяване за увреждане на представлявания, когато пълномощникът на продавача действа едновременно като законен представител на малолетния купувач и е овластен за това ,представлява ли израз на намерението за увреждане едновременното предпочитане от пълномощника интереса на малолентата й дъщеря и пренебрегване интереса на представляваната страна- продавач.Сочи се противоречие с ТР №4/2014г ОСГТК, реш.№841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о, реш. № 361/2011г по гр.д №1077/2010 ІV г.о, реш. №140/2015г по т.д№2092/2014г І т.о, реш. № 586/2010г по гр.д №853/2009г ІV г.о ,реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008г. ІV г.о. Третият въпрос е към кой момент следва да се извърши преценката за увреждащия характер на сделката, за недобросъвестността на пълномощника и намерението му за увреждане, когато действа и като законен представител на купувача.Съгласно практиката на ВКС в реш.№841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о, реш. № 361/2011г по гр.д №1077/2010 ІV г.о, реш. №140/2015г по т.д№2092/2014г І т.о, реш. № 586/2010г по гр.д №853/2009г ІV г.о ,реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008г. ІV г.о. и др преценката за намерението за увреждане се извършва към момента на сделката, докато според защитата въззивният съд е изключил съставомерното намерение заради обстоятелства, случили се преди и след нейното сключване. Формулиран е процесуалноправен въпрос ,свързан с произнасянето на съда по евентуалния иск,приет за предявен срещу ненадлежна страна .Според защитата в противоречие с практиката на ВКС е произнасянето на съда с отхвърляне на иска, при положение че исковата молба е била нередовна и е следвало да се дадат указания за отстраняването им. Отговор е постъпил от Мария-В. Д. Т. чрез нейната майка и законен представител В. Т., предсставлявана от адв Б. Г. от АК –Плевен .Изтъква се съответствие на въззивното решение с установената практика на ВКС по прилагането на чл. 40 ЗЗД, съгласно която за да се приеме, че пълномощникът е увредил представлявания при продажба, цената следва да се разминава в пъти с пазарната. Оспорват се изложените съображения за допускане до касационно обжалване.Излагат се и съображения по съществото на спора, претендират се разноски. За да отхвърли иска с правно осноание чл. 40 ЗЗД изцяло, въззивният съд е приел, че факт на увреждане не се установява при конкретното пълномощно за продажба на притежаваните от ищецата недвижими имоти предвид липсата на ограничение на представителната власт по отношение на цената (упълномощителна свобода). Макар принципно да приема, че и в този случай пълномощникът следва да се стреми към договаряне на действителна пазарна цена към момента на сделката, а двата имота са продадени по данъчните им оценки ,по същество ВТАС приема че увреждане няма, тъй като предвид запазеното пожизнено право на ползване пазарната цена за първия имот –апартамент в [населено място], не е фрапантно по- висока (с 22,82 % над данъчната и е допустимо договаряне на цена на недвижим имот и под данъчната, затова съобразена със закона и морала е договорената от пълномощника занижена цена. Вредата не е толкова съществена и значима, разминаваща се в пъти отчаквания житейски резултат поради това не е съставомерна, по смисъла чл. 40 ЗЗД. По отношение на втория имот, където разликата между данъчната оценка и пазарната цена е над четири пъти ,въззивният съд е изтъкнал, че не е налице сигурно убеждение за факта на увреждане, макар да има противоречие на уговорката с добрите нрави. Добавено е, че даденото право на пълномощника да продаде апартамента на определен купувач - нейна малолетна дъщеря, фактически прави невъзможно договарянето на цена на пазарен принцип, както и че не може да се направи извод за корист и недобросъвестност на пълномощника ,предвид продължилите след сключване на сделките грижи за ищцата. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Противоречи на установената практика на ВКС свеждането на съставомерното увреждане по иска на основание чл. 40 ЗЗД единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало, ако пълномощникът бе действал в интерес на представлявания, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Размерът на цената не е единственото обстоятелство ,което следва да вземе предвид (реш.№361/2011г по гр.д №1077/2010 І.г.о, реш. №586/2010г гр.д №853/2009 ІV г.о, № реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о) Не всяко разминаване в договорената и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания, решаващо е дали е злепоставен интереса на упълномощителката, затова дори обсъжданата разлика да не е фрапантна и „в пъти”, това не изключва приложимостта на разрешението, изискващо преценката на всички обстоятелства в конкретните случай. Представляваният винаги трябва да действа в интерес на представлявания (реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о ) и с грижа на добър стопанин при договоране на цената (реш.№439/2012г по гр.д № 23/20911г І г.о), а увреждането може да има различни проявни форми (реш. № 361/2011г по гр.д №1077/2010 ІV г.о ,реш. №140/2015г по т.д№2092/2014г І т.о, реш. № 586/2010г по гр.д №853/2009г ІV г.о и др.) При обстоятелствата, на които искът се е основавал в конкретния случай: сделка за покупко-продажба на два имота по данъчна оценка ,сключени от пълномощника с нейната малолетна дъщеря, която също е била представлявана като купувач от майка си и е била посочена като купувач в пълномощното ,въззивният съд без да обсъди в какво конкретно се изразява поддържаното от ищцата увреждане, е отдал преобладаващо значение на неголямата разлика между пазарната цена и данъчната оценка на първия имот, апартамент в [населено място] въззивният съд не е обсъдил част от относимите обстоятелства, а на други е придал значение изолирано,като е преценявал доколко накърняват добрите нрави абстрактно. Вторият формулиран въпрос е кои обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката налице ли е споразумяване за увреждане. Отговорено е на общите и специални изисквания за формулиране на правен въпрос, произнесен от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока и е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Въззивното решение е в противоречие с установената практика, изразена в ТР №4/2014г, реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008г. ІV г.о, решение №21/2015г по гр.д №3529/2014г ІVг.о поради смесването на правопораждащи, правозиключващи и правопогасяващи факти по този иск, касателно едно от условията - споразумяването като субективна предпоставка за основателността му и косвеното й установяване за случаи на родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен ,при която законът презюмира знание за увреждане, или заинтересованост. Въззивният съд е приел,че между пълномощника и третото лице купувач като нейна малолетна дъщеря, представлявана законно по сделките и предвид дадено за този случай изрично овластяване по чл. 38 ЗЗД, не може да има намерение за увреждане, изразено в договаряне на продажна цена по данъчна оценка, доколкото мотивите на пълномощника да определи така цената са свързани с установени между нея и представляваната отношения на оказване на помощ при влошено здравословно състояние, като са от значение и осъществените грижи и оказвана медицинска помощ по отношение на ищцата, преди и след сделката. Съображенията на въззивния съд да вземе предвид изтъквани от ответницата в тази връзка обстоятелства са обосновката да се постави третия формулиран в изложението въпрос, към кой момент следва да се извърши преценката за увреждащия характер на сделката и за недобросъвестността на пълномощника и третото лице ,респ. намерението за увреждане. По този въпрос не е налице изтъкваното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не го е разрешил в поддържания от касаторката смисъл.При учредено пълномощие за продажба на недвижимите имоти с изрично овалстяване по чл.38 от ЗЗД, посочването от упълномощителя на малолетното дете на пълномощника за купувач, няма пряко отношение към обстоятелствата по чл.40 ЗЗД, защото и в този случай пълномощникът е длъжен да действа в интерес на упълномощителя, а не в свой ,респ. на детето си интерес при продажбата. Отношенията, обусловили доверието към упълномощения при неговото овластяване и с какво пълномощникът е заслужил това доверие,както и действията на последния след осъществяване на сделките по пълномощие, ако са предприети с цел компенсиране на накърнен интерес на упълномощителя, нямат пряко значение за правопораждащите факти на правото по чл. 40 ЗЗД. Те обаче не са неотносими обстоятелства ,когато на тях ответникът основава възраженията си за отсъствие за намерение за увреждане, или за липса на реално увреждане. Като е изтъкнал ,че са полагани грижи и оказваната помощ спрямо упълномощителката въззивният не е придал на съответните факти пряко постулираното във въпроса значение, явяващо се в противоречие с установена практика на ВКС към кой момент следва да се преценява фактическия състав на чл. 40 ЗЗД. Тъй като въззивното решение се допуска до касационнно обжалване по главния иск ,безпредметно е в производството по чл. 288 да се обсъждат като основание за допускане до касационно обжалване въпроси за редовността на евентуално предявения иск.При допуснато разглеждане на касационната жалба,тези въпроси влизат в обхвата на касационната проверка. Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о