Определение № 4638 от 16.10.2024 г. на ВКС по д. № 2550/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Окръжен съд – Благоевград е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – Благоевград за определяне на съд, компетентен да разгледа исковата молба на „МИЛЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД против Народно събрание на РБ за заплащане на претендираните с нея парични обезщетения за причинени вреди и пропуснати ползи, в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз. Съставът по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на „Миле Инженеринг“ ЕООД срещу Народното събрание на РБ, Върховния административен съд (ВАС) и Администрация на Министерски съвет, с която се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на дружеството сумата 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за вредите - пропуснати ползи, причинени на ищеца в резултат на нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и в условията на евентуалност сумата от 418 153,19 лв. - обезщетение за вредите, причинени в резултат на нарушение на правото на ЕС, изразяващи се в законната лихва върху вложените средства за изграждане на МВЕЦ „Баба Цвета“ в размер на 1 848 549,44 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 528 685,14 лв. - обезщетение за вредите, причинени в резултат на нарушение на правото на ЕС, изразяващи се в обезценка на средствата, вложени в инвестицията в размер на 1 848 549,44 лева за периода от 01.02.2021 г. и до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и при условията на кумулативност с посочените искове сумата от 126 514 лв., представляваща обезщетение за направените разходи по изглаждане и разрушаване двете водовземни съоръжения на р. Еловица и р. Стружка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. С уточнителна молба от 16.04.2024 г. ищцовото дружество е посочило, че отговорността на Народното събрание на РБ е в резултат на неправомерни действия и бездействия, изразяващи се в неефективно въвеждане в националното ни законодателство на предвидените с Директива 2009/28/ЕО и Директива (ЕС) 2018/2021 на Европейския парламент и Съвета мерки за благоприятстване изграждането и развитието на енергия от възобновяемите източници, и че в условията на евентуалност претендира всеки от ответниците да заплати посочените по-горе суми в следната последователност: Народно събрание на РБ, Администрация на Министерски съвет, Върховен административен съд. Сезираният Административен съд – Благоевград е прекратил пред себе си производството по отношение на Народното събрание на РБ, като е приел, че компетентността да разгледа иска, насочен срещу този ответник, не е на административния съд, доколкото ищецът не твърди, че вредите са настъпили в резултат от действия и/или бездействия на Народното събрание при или по повод изпълнявана от него административна дейност, а твърденията му са, че нарушението на правото на ЕС е извършено чрез конституционно вмененото на Народното събрание основно правомощие да осъществява законодателната власт в страната. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. От това следва, че иск срещу Народното събрание за вреди от нарушение на правото на ЕС, за което се твърди, че е допуснато при реализиране на дейността му като законодателен орган, а не в някакво друго качество или чрез някакво друго действие или бездействие при или по повод изпълнението на административна дейност, не е подведомствен на административните съдилища. Отговорността на държавата следва да се търси по реда на ЗЗД, като исковото производство следва да се развие по правилата на ГПК. От своя страна Окръжен съд – Благоевград е отказал да разгледа исковете срещу Народното събрание на Р. България и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Достатъчно е един от няколкото ответници да е административен съд, ВАС или административен орган. Доколкото в случая исковата претенция е насочена срещу няколко ответници и единият от тях е ВАС, то искът попада в хипотезата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ и се разглежда по реда на АПК. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд – Благоевград, по следните съображения: В случая „МИЛЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е предявило обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят посочените по-горе суми. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество претендира обезщетение за вреди от правораздавателната дейност на ВАС, като се позовава на действия и бездействия на съда, представляващи съществено нарушение на правото на ЕС. Поради това, и доколкото като ответник е посочено и Народното събрание, предявените срещу него искове попадат в приложното поле на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ и се разглеждат по реда на АПК, респ. спорът е подсъден на административните, а не на общите съдилища. В този смисъл е и приложимата съдебна практика – определение № 20 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 7/2020 г.; определение № 13 от 19.05.2022 г. по гр. д. № 12/2022 г.; определение № 968 от 05.03.2024 г. по гр. д. № 4807/2023 г. и определение № 2545 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 1571/2024 г. и др., ГК, петчленни състави на ВКС и ВАС. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България