Определение № 68 от 26.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3191/2014 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1499/15.07.2014 год. по гр.д.№ 1604/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 04.03.2014 год. по гр.д.№ 949/2013 год. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен иска на В. И. М. против касатора ,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за сума от 70 000 лева, предявен за 90 000 лева, и вместо това същият е уважен за сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон и конкретно – с ТР № 2 / 06.06.2012 год. по тълк. дело № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС,считайки че мотивите му обосновават изключена възможност удовлетвореният - до размера на присъденото по съвместно разгледан в наказателното производство срещу делинквента граждански иск - увреден да претендира обезщетение над този размер по реда на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя.В евентуалност оспорва правилността на решението и като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД,относно определяне справедлив размер на дължимото обезщетение,с оглед действителното съдържание на връзката между ищеца и починалия му при ПТП син, както и в нарушение на чл. 51 ал.2 ЗЗД досежно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Ответната страна – В. М. – не е взел становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: За да отмени частично и уважи иска по чл.226 ал.1 КЗ до размера на сумата от 70 000 лева,въззивният съд е приел, че ирелевантно за основателността на иска срещу застрахователя е обстоятелството, че застрахованият е удовлетворен,на основание влязло в сила срещу делинквента решение по граждански иск,предявен в наказателното производство, за сума в размер на 60 000 лева / при претендирани с иска срещу застрахователя 90 000 лева/.Мотивирал е съображения, че в настоящото производство съдът е свободен да определи справедлив размер на обезщетението, тъй като субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по уважения граждански иск в наказателното производство не се разпростират и спрямо ответника – застраховател на гражданската отговорност на делинквента.Като е определил справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 130 000 лева,въззивният съд е отчел вече изплатените от застрахователя 60 000 лева и присъдил в тежест на ответника разликата от 70 000 лева. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/Може ли застрахователят на гражданската отговорност на прекия причинител да дължи повече, отколкото е определено дължимото обезщетение за непозволено увреждане от прекия причинител ? и 2/ Отговорността на застрахователя,като функция на отговорността на прекия причинител на неимуществени вреди,ограничена ли е до размера, установен с влязло в сила решение срещу прекия причинител, по граждански иск на пострадалия,предявен в наказателно производство срещу делинквента,ако застрахователят не е бил конституиран като страна в същото производство ? / насетне в изложението отнесен и към приложението на чл.298 ал.1 ГПК – относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо /. С определение № 149 / 19.05.2015 год. настоящото дело е спряно до постановяването на решение по тълк.дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС, от значение за отговора на поставените от касатора въпроси, кореспондиращи със съдържанието на въпрос първи по тълкувателното дело.Предвид постановяване на тълкувателно решение № 1 / 23.12.2015 год. по тълк.дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС,производството следва да бъде възобновено,с произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване. Ищецът е предявил иск единствено за разликата от 90 000 лева, формираща се между размера на справедливо,според същия,обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – 150 000 лева - и вече изплатените му 60 000 лева, в който размер е била ангажирана,с влязло в сила решение,отговорността на делинквента,по предявен в наказателно производство срещу същия граждански иск.Въззивният съд е приел справедлив размер на обезщетението от 130 000 лева и отчитайки заплатените 60 000 лева,присъдил разликата от 70 000 лева. Формулираните от касатора въпроси са обобщими до въпроса относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и конкретно – ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента.Въпросът покрива изискването за правен въпрос,съгласно т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – отговорът му е включен в предмета на спора и обуславя решаващ извод на съда за присъждане на застрахователно обезщетение,като даденият с ТР № 1/ 2015 год. по тълк.дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС – т.1 отговор конфронтира с приетото от въззивния съд и обуславя допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение