Определение № 1077 от 08.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1324/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 3113 от 06.11.2025 г. в частта за разноските, като бъде намалено поради прекомерност присъденото на пълномощника на ответника адвокат А. П. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1500 лв. Ответникът по молбата – И. Я. И. от [населено място] – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 19.02.2026 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е основателна. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о. и др.). Съобразно посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат извод за основателност на заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. (с равностойност на 766.94 евро) се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от обстоятелството, че спорът пред Върховен касационен съд е приключил с недопускане на касационно обжалване, поради което осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба. При преценката за фактическата сложност на делото в касационното производство от значение са също релевираните в касационната жалба оплаквания, както и броя и естеството на поставените от касатора въпроси, заявените основания за допускане на касационното обжалване и тяхното обосноваване, които предопределят съответно обема и на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. В случая, единственото оплакване в касационната жалба е срещу приетата от предходните инстанции дата на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит и във връзка с него касаторът е поставил само два въпроса. По отношение на въпросите е заявено само едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за допускане на касационен контрол, а именно – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че посоченото основание е заявено напълно бланкетно – без да е аргументирано наличието на формиращите го кумулативни предпоставки. Следва да се отчете и обстоятелството, че депозираният от ответника отговор на касационната жалба в преобладаващата си част представлява буквално повторение на съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. С оглед на това, настоящият състав намира, че съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото се явява сумата 500 евро, до която именно следва да бъде намалено заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 ГПК