Определение № 121 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 102/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е частна жалба на В. К. В. срещу разпореждане на В. окръжен съд от 03.01.2011 г. по гр.д.№ 1727/ 2010 г., с което е върната на жалбоподателката касационната й жалба срещу въззивното решение по делото № 1458 от 29.11.2010 г., подадена на 30.12.2010 г. с вх.№ 54744. Жалбата е върната поради това, че цената на иска, по който е постановено въззивното решение, е под 5 000 лв. Жалбоподателката поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като производството следва да продължи при условията на ГПК преди измененията ДВ бр.100 от 2010 г., при които касационното обжалване е изключено само по дела с материален по -малък от 1 000 лв. Позовава се на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК. Поради това счита, че не е имало основание за връщане на касационната жалба и моли разпореждането, с което това е сторено, да бъде отменено. Ответните по частната жалба страни – С. Я. С., А. Я. Г. и Й. Я. Г. - не вземат становище. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна. В. окръжен съд е постановил на 29.11.2010 г. въззивно решение № 1458 по гр.д.№ 1727/ 2010 г., с което са уважени исковете на С. Я. С., А. Я. Г. и Й. Я. Г. против В. К. В. за обявяване на нищожността на саморъчно завещание на Я. И. Г. от 24.02.2008 г. Със завещателното разпореждане Я. Г. е назначил В. В. за заветник по отношение на къщата му в[населено място], която има данъчна оценка 4 747,40 лв. Касационната жалба срещу решението е подадена на 30.12.2010 г. и е върната от въззивния съд на подателят й на основание новата редакция на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК. Разпореждането е законосъобразно. С измененията в ДВ бр.100 от 2010 г. правилото на чл.280 ал.2 от ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая съгласно чл.69 ал.1 т.4 от ГПК вр. чл. 44 от ЗЗД, цената на иска е равна на данъчната оценка на имота, предмет на завет, която е под 5 000 лв. Решението, с което едностранната сделка по завещаване на имота е обявена за нищожна, е постановено по иск,чиято цена е под 5 000 лв и на основание чл.280 ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Вярно е, че съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.) е предвидено, че висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция е обаче онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. В случая, преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Жалбата е подадена на 30.12.2009 г. и към тази дата не е допустима, на основание редакцията на чл.280 ал.2 от ГПК след измененията, направени със ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Следователно частната жалба срещу разпореждането, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд