Определение № 1798 от 17.06.2026 г. на ВКС по д. № 899/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба срещу решение № 1526/19.12.2025г. по възз.гр.д.№ 1559/2025г. на Софийски апелативен съд, подадена от Л. Т., П. Т. и М. П., които са конституирани, на осн. чл.237 ГПК, като наследници на починалата в хода на производството ищца А. Т. Т., чрез адв.Е. Б. от САК. Съгласно уточнението към касационната жалба (л.16,17), въззивното решение е обжалвано само в частта, с която е потвърдено решение № 260110/26.03.2025г. по гр.д.№ 5008/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне за размера над 60 000лв. до 120 000лв., ведно със законната лихва, на предявения против Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“- КЧТ, [населено място], иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за претърпените от ищцата А. Т. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й И. П. при ПТП, настъпило на 25.12.2017г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Релевирани са доводи за необсъждане на оплакването във въззивната жалба относно наличието на хипотеза на чл.493, ал.2, т.5 КЗ, според изрично посоченото в молбата на ищцата от 21.09.2018г. Изтъква се, че твърдения за управление от застрахования водач на технически неизправен автомобил не са въведени от страните и по делото не е изследвано дали е налице техническа неизправност на лекия автомобил преди настъпване на ПТП, която може да се вмени във вина на застрахования водач. По изложените подробни съображения искането е за касиране на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да бъде присъдено определеното от въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за предоставената безплатна правна помощ.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Кой, как и кога определя правната квалификация на исковете и длъжен ли е съдът да разпредели доказателствената тежест между страните-как и кога?

2. Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора да се съобрази с всички изложени от ищеца обстоятелства в исковата молба и тези, допълнени и пояснени с допълнителната молба, когато делото се гледа по реда на чл.131 от ГПК?

3. Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване и да укаже на страните фактите, за които не сочат доказателства?

4. Как следва да се определи размерът на обезщетението, когато отговорността за причинените вреди се поделя между водача и някоя от хипотезите на чл.493, ал.2 и в частност по т.5 от КЗ?

5. Отговорността по чл.493, ал.2, т.5 от КЗ равносилна ли е на отговорността на вещта по см. на чл.50 от ЗЗД в контекста на разпоредбата на чл.493, ал.2, т.7 от КЗ и какви твърдения следва да наведат страните?

6. Може ли съдът да намали размера на обезщетението при липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради наличието на друго основание?

Касаторът намира, че даденото от въззивния съд разрешение по поставените въпроси е в противоречие с решение № 60086/02.11.2021г. по т.д.№ 1656/2020г. и цитирани решения на апелативни съдилища.

Не е постъпил отговор от насрещната страна, ответника Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“- КЧТ, [населено място].

Съставът на I ТО, въз основа на доводите и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран със съвместна въззивна жалба на конституираните, на осн. чл.237 ГПК, наследници на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца А. Т. Т., срещу първоинстанционното решение, с което са изцяло отхвърлени предявените против Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“- КЧТ, [населено място], искове, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетения за претърпените от ищцата вреди от смъртта на дъщеря й - И. П. при ПТП, настъпило на 25.12.2017г.: за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. и за имуществени вреди в размер на 4746лв., ведно със законната лихва върху тези суми съответно от 25.12. и от 29.12.2017г., до окончателното изплащане.

От фактическа страна пред въззивната инстанция е установено и безспорно, че пътното произшествие е настъпило на 25.12.2017г., ок.11.35ч., при дневна светлина, сухо и ясно слънчево време и нормална видимост, на праволинеен пътен участък по второкласен път с двупосочно платно за движение с две пътни ленти, разделени от единична прекъсната линия, без данни за други участници, освен - застрахованият по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество водач на лек автомобил „Пежо 306“ и насрещно движещият се водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“. Установен и безспорен е следният механизъм на произшествието: Застрахованият водач е управлявал лекия автомобил „Пежо 306“ със скорост ок. 95 км/ч., като се е движил в дясната пътна лента. Малко преди да достигне пътен знак В24 (Забранено изпреварването), намиращ се на левия банкет, се е разхерметизирала задната лява гума на автомобила, която е започнала да оставя тъмна следа върху асфалта. Поради повишеното пътно съпротивление на тази гума, лекият автомобил се е отклонил надясно, но водачът му е реагирал, като е контрирал с ляв волан и е успял да стабилизира движението му в праволинейна посока в продължение на ок.95 м, въпреки, че спадналата задна дясна гума е оставяла следа от триенето си с асфалта, като, за да успее да направи това, е спомогнала и високата скорост на автомобила. Когато скоростта на автомобила е намаляла, влиянието на спуканата гума се е увеличило и лекият автомобил отново е навлязъл в неустойчиво движение, при което водачът отново е завъртял волана наляво, но по-рязко, от което лекият автомобил се е насочил рязко наляво и е настъпило странично занасяне с ротация на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка, гледан отгоре. При занасянето се е появила и втората следа от гума, а задната дясна гума се е отлепила от бордовете на джантата си и затова нейната джанта е оставяла дълга следа от задиране по асфалта. Настъпилото странично занасяне е било неконтролирано и лекият автомобил е продължил да се движи напред и наляво, навлязъл е в лентата за насрещно движение с дясната си страна напред, завъртян под голям ъгъл над 75 градуса. В същото време в лентата за насрещно движение се е движил лекият автомобил „Фолксваген поло“, управляван със скорост ок. 91 км/ч. Когато лекият автомобил „Пежо 306“ е започнал да навлиза в насрещната лента за движение, лекият автомобил „Фолксваген поло“ е бил на ок. 46м. и, при опасна зона от 89 м, водачът му не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Тъй като лекият автомобил „Пежо 306“ се е движил некотролирано, е настъпил челен удар между двете МПС – на място, изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „Фолксваген поло“, между дясната страна на лекия автомобил „Пежо 306“, плъзгащ се по асфалта със скорост от 33 км/ч, и предната част на лекия автомобил „Фолксваген поло“, движещ се със скорост от ок.91 км/ч. След удара, поради по-високата си скорост и кинетична енергия, лекият автомобил „Фолксваген поло“ е отблъснал в посоката на движението си и надясно лекия автомобил „Пежо 306“ към банкета и отводнителния канал, където лекият автомобил „Пежо 306“ се е преобърнал и е легнал на лявата си страна. От удара кинетичната енергия на лекия автомобил „Фолксваген поло“ се е изразходвала в по-голямата си част, а с остатъчната се е придвижил напред и надясно ок.3.9м и е спрял. От силния удар са загинали застрахованият водач и пътниците в управлявания от него автомобил, една от който е И. П. - дъщеря на починалата в хода на производството ищца А. Т..

Въззивният съд не е възприел обусловилия отхвърлянето на исковете извод на първата инстанция, че вредите са настъпили в резултат на случайно събитие. Изтъкнал е, че е в доказателствена тежест на ответника-застраховател да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение, а именно - че е налице случайно деяние по см. на чл.15 НК - застрахованият водач да не е допуснал нарушение на правилата за движение в причинна връзка с вредоносния резултат и са налице условия, при които той е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Въз основа на обясненията на вещото лице съставът на апелативния съд е приел за установено, че в първата фаза на настъпване на ПТП (след разхерметизирането на гумата и по време на конотролираното движение на лекия автомобил с намаляване на скоростта в продължение на ок. 95 м ) действията на застрахования водач са били правомерни, но във втората фаза на ПТП, като е имал възможността да продължи да контролира движението на автомобила, дори със спаднала гума (което е извършвал успешно ок. 95 м преди това), застрахованият водач е реагирал неадекватно при повторното нарушаване на устойчивото движение, като е завил по-рязко наляво, с което е предизвикал неконтролирано странично занасяне и навлизане в лентата за насрещно движение. Приел е, че ПТП е причинено едновременно от два независими един от друг фактора –разхерметизирането на гума и неправилно боравене с волана от застрахования водач във втората фаза на ПТП след изминаването на 95м, при вече намалена скорост на движение, които, и двата фактора, следва да бъдат отчетени при определяне на размера на вредите. Направен е извод, че отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена от тази на прекия причинител, при отчитане на първопричината за произшествието - разхерметизирането на гумата, е само в рамките на 50%. За неоснователно е намерил възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата, поради непоставен колан. По тези съображения определеното от въззивния състав при приложение на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. е намалено наполовина.

Настоящият състав намира за надлежно обосновано приложното поле на въведеното основание за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, предвид релевираните в касационната жалба доводи за явна необоснованост и за приложение на закона в неговия противоположен смисъл. Обжалването се допуска за преценка дали не е очевидно неправилен обусловилият крайния изход на спора извод на въззивния съд, че застрахователят не носи отговорност за внезапното разхерметизиране на гумата на автомобила, управляван от застрахования водач.

Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните. На касаторите следва да се укаже да представят по делото платежен документ за внесена ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 613.55 евро.

Мотивиран от това, съставът на I ТО,