Определение № 60304 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 630/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Априори Експорт“ ЕООД, представлявано от Е. Й., приподписана от адв. П. Х., срещу определение № 260158 от 19.11.2020г. по ч.т.д. № 582/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 470 от 12.02.2020г. по т.д. № 927/2019г. на Окръжен съд – Варна, ТО. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без уважение молбата на „Априори експорт“ ЕООД /н/ за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решението от 23.12.2019г. по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът, преграждайки производството, стабилизира допуснато съществено процесуално нарушение на ГПК и ТЗ от първоинстанционния съд, който не е съобразил известните му, касаещи спорното правоотношение новонастъпили обстоятелства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /наречено уточняваща молба/, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. Следва ли да се налага за изпълнение установеното в установителен иск за установяване на вземане от лице, което не е представлявано редовно от законния си представител?

2. Следва ли решението по установителен иск да бъде с преимущество пред решението по конститутивния иск по несъстоятелност?

В уточнителна молба от 08.01.2021г. сочи и като съществен за правото въпрос: „Следва ли липсата на представителна власт в процеса да се сведе и да се счете за съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на съдебен акт?“.

Ответникът „ИНВЕСТБАНК“ АД не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.620, ал.5 ТЗ за освобождаване на дружеството в несъстоятелност от заплащане на държавна такса по въззивната жалба срещу решението по иска по чл.422 ГПК. Посочил е, че делото не се води за попълване на масата на несъстоятелността или по отменителен иск. Приел е, че управителят на дружеството няма самостоятелно качество на физическо лице и затова не може да иска освобождаване от заплащане на държавна такса, нито да се оплаква, че е бил лишен от право на участие в процеса като физическо лице. Намерил е, че е от значение дали на дружеството е било осигурено право на участие в процеса, като при обжалване на решението на това основание, то дължи заплащане на държавна такса, в който смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили извода му за отсъствие на предпоставки за освобождаване на дружеството – частен жалбоподател, от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Въпросите са във връзка с оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на първоинстанционното решение и поради това са неотносими към предмета на настоящото производство, развиващо се по искане за освобождаване от държавна такса по подадената въззивна жалба. Поради това формулираните процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение